© Impact Press Group
Архивна снимка

"Детето ми заплака, защото беше изморено и гладно. Естествената ми реакция беше да го накърмя и така да го успокоя бързо. Не вярвах, че някому това може да бъде неприятно", обяснява Панайотова.

Непосредствено след като жената е помолена да преустанови кърменето на обществено място, тя подава жалба до управата на мола. Началникът на охраната на търговския център обаче потвърждава, че кърменето на територията на търговския център е нежелателно и гледката на кърмещи жени възмущавала другите клиенти на центъра. 

На подадената жалба Панайотова не получава писмен отговор. Всичко това кара майката да се чувства унизена, въпреки че тя е убедена, че е направила най-доброто за детето си като го е накърмила.

В конкретния случай спрямо Панайотова е осъществена дискриминация на основата на пола по смисъла на Закона за защита от дискриминация.

Кърменето на обществено място следва да се възприема като естествено състояние на майка, грижеща се за бебето си.

"Ограничаването на това право е акт на пряка дискриминация на основата на пол, защото потърпевши са само жените. Препятстването на кърменето на обществено място нарушава разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България, гарантираща ненамеса в личния живот на гражданите и опазването на тяхната чест, достойнство и добро име", поясни адв. Адела Качаунова от програма "Мониторинг и изследвания" на Български хелзинкски комитет.

"Правото на зачитане на личния и семейния живот на всеки човек е гарантирано и от чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи", допълни адв. Даниела Фъртунова.

"Жените имат правото да се радват на възможността да кърмят децата си, когато и където поискат. Съдът може да защити това", заключи тя.