© Plovdiv24.bg

За останалите случаи, когато става дума за обострени тежки състояния, но без опасност за живота, максималното време за пристигането на линейката от часа на повикване до дома на болния не бива да е повече от 40 минути.

Големите болници, от които не само университетските, но и областните, да имат собствени площадки за излитане и кацане на медицински хеликоптери. Тази идея за включване в концепцията пък лансира Българският лекарският съюз.

Предвижда се цялата организация на работа на спешна помощ в отдалечените от големите градове с модерни болници селища да бъде променена тотално. Тя ще бъде съобразена с гъстотата на населението. За региони с гъстота под 68 жители на квадратен километър центровете и филиалите на спешна помощ трябва да са разположени така, че 80% от населението в дадения регион да е на не повече от 20 км. от тях. За региони с гъстота на населението над 68 жители на квадратен километър ще се прави изключение, структурите на спешна помощ трябва да са разположени на разстояние до 20 км.

За населени места, в които живее най-малко 85% от населението и до 30 км. за населени места, в които живеят най-малко 95 на сто от хората.

Занапред за всяко обаждане на адрес няма да бъде изпращан екип от лекари. Телефонистките ще пресяват дали повикването е спешно, а състоянието животозастрашаващо, дали е неотложно - с обострени болки, но без конкретна опасност или е за личния доктор. Спешни лекари, сред които и реаниматор, ще бъдат изпращани с линейка само при особено тежки и нетърпящи забавяния състояния, каквито са раждания, катастрофи, инциденти, аварии или спешни състояния като инфаркт и инсулт например. При останалите ще отива най-много фелдшер и парамедици, каквито ще бъдат обучени в помощ на висшите медицински кадри.

Фелдшерите също ще имат право да лекуват спешни състояния там, където в момента няма спешен лекар.

Източник: в. "Монитор"