През 1977 година във Вилнюс става европейски шампион на висилка; класира се на трето място на кон и висилка на световното първенство в Страсбург през 1978 година; спечелва титлата абсолютен европейски шампион и европейски шампион на земна гимнастика през 1979 година в Есен; отново през 1979 година извоюва златен медал на земна гимнастика и трето място в многобоя на състезанията за световната купа в Токио.
През 2000 година Делчев бе определен за Гимнастик №1 на България за 20 век. В момента е собственик на зала по спортна гимнастика "Делчев Джимнастикс" в Рино, САЩ.
- Г-н Делчев, заради церемонията около почетното гражданство ли си дойдохте в България?
- Не, просто преди 2 г. почина баща ми, майка ми остана самичка. Нямам братя и сестри, така че няма кой да се грижи за нея. Обещах й да се прибирам по-често. Харесва й в Америка, но тя просто си е българка, иска да си остане тук, животът й е по-уреден.
- Как приемате тази чест да сте почетен гражданин на Пловдив?
- Много благодаря. Аз не можах да бъда на самото награждаване, когато ме удостоиха с това отличие. Благодаря на моя треньор, на организаторите, на Илия Кисимов, който винаги е помагал на спорта, на кмета, който отдели време за мен да ми връчи наградата. Щастлив съм.
- Живеете от 18 г. в САЩ. Имате ли наблюдения как се развива българския спорт? Може ли да направите сравнение какво е било преди 18 г. и сега?
- Не знам защо е на приливи и отливи, но изглежда, че е по политически причини. Държавата трябва да обърне малко повече внимание и да спонсорира спорта. България по принцип се е славела със спорта, а не с икономика или нещо друго. Спортистите, великите личности, които сме имали - борци, щангисти, художествени гимнастички, плувци....Сега виждам, че и волейболът се развива много добре...Това е било лицето на България и мисля, че правителството трябва да отдели повече пари да подпомогне спорта. По времето на социализма това беше държавна политика и затова спортът имаше такива големи успехи.
- Защо в последните години в традиционно силни за страната ни спортове постоянно гръмват допинг-скандали?
- По принцип преди години държавата отделяше много седства, базите ни бяха отлични, всичко беше по световен стандарт. Сега, доколкото чувам и чета по вестниците, нещата са занемарени. Много треньори избягаха в чужбина, не желаят да се върнат, защото заплащането е малко. Това трябва да се оправи - трябва да се вложат пари, не да се крадат, и да се раздават умерено според заслугите.
- В Пловдив няма спортни бази, вие лично как ще помогнете?
- Имам няколко идеи и точно това сега ще обсъждаме с Красимир Дунев и Йордан Йовчев. Става дума за спонсориране на спортни зали, но не мога сега да кажа повече, защото тепърва ще го коментираме. Става дума за подпомагане на спортна гимнастика и на други спортове в Пловдив.
- Занимавате се с подготовка на млади спортисти и дори бебета. Как се обучава едно бебе на 16 месеца по спортна гимнастика?
- Много е интересно, аз започнах на 7 г. Тогава се смяташе, че трябва да пораснеш малко, за да можеш да спортуваш. Напротив, оказва се, че още като проходят децата могат да бъдат обучавани. В моята зала правя кръгове - слагам най-различни детски уреди, с които те се занимават и така привикват. Докато стигнат 2,5-3 години те направо
стават феномени в основната гимнастика. Децата са много добри, започват много рано да спортуват и по-рано могат да получат резултати. В Америка, в моята зала съм се насочил към подготовка за колежи. Това е много полезно, защото те взимат стипендии от порядъка на 150-200 000 долара за 4-годишното си образование и оттам излизат специалисти. Всички треньори сме българи, работим заедно с моята партньорка - гимнастичка. Сега имаме четири шампионки в националното първенство, те са на възраст от 13 до 16 г.
- Може ли да се печели от спорта в Америка?
- Да, може, но печалбата е ако имаш собствена зала. Но за да правиш пари трябва да си на национално ниво и да участваш в международни състезания. Много е трудно, защото в цяла Америка има само 7 гимнастички, които представят страната.
- Как си спомняте олимпиадата в Москва през 1980 г., на която взехте златен медал?
- Като сън ми е сега. Минаха много години...Когато си спомням си казвам - това верно ли се случи, или не? От 1979 г., когато станах абсолютен европейски шампион и медала от 1980 г. не мога да кажа кой ми е по-скъп.
Източник: в. "24 часа"
| | |||||||||||||||||