Първата му стихосбирка "Звездите са мои" е издадена през 1957 г. Сред най-известните му поетични книги са "Обсерватория" (1967), "Дневник за изгаряне" (1973, 1975), "Заклинания" (1981), "Лък" (1983), "Самосъд'83" (1983), "Метроном" (1986) и "Небесен срив" (1996). Автор на романите "Убий Българина!" и "Ти си следващият" и на сценарии за филмите "Мълчаливите пътеки", "Гибелта на Александър Велики", "Сладко и горчиво".
58 негови книги са преведени в 36 страни. През 2006 Любомир Левчев е награден от президента Георги Първанов с орден "Стара планина - първа степен", за "изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура". През 2008 получава наградата "Христо Г. Данов" за цялостно творчество. Любомир Левчев е член на Европейската академия за наука, изкуство и литература - Париж и член-основател на Европейската академия за поезия - Люксембург. Носител е на златен медал за поезия на Френската академия със звание Рицар на поезията (1985); голяма награда на института "Ал. Пушкин" и Сорбоната (1989); световна награда за мистична поезия "Фернандо Риело" (1993); "Златен венец" на Стружките вечери на поезията (2010).