Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Икономист: Бюджет 2024 е рекорден | ||||||
| ||||||
Какво ще кажете за новата план-сметка на държавата? Бюджетът е хубавото е, че ще го имаме тази година. Другото хубаво е, че общо взето това, което беше планирано от гледна точка на финансите, в не малка част ще бъде одобрено. Разбира се, доколкото се вижда от решенията на комисията, има някои отстъпки, има някои компромиси. Но важното е, че края на краища държавата ще влезе 2024 година с одобрен бюджет. Сега, разбира се, пред този бюджет има предизвикателства, доколко макрорамката, на която той е базиран, е реалистична, и дали приходната част не е прогнозирана оптимистично – ще видим как се развиват нещата. Но в края на краища това, което е важно, е правилното управление, въпреки тези предизвикателства на икономиката, на данъчните системи и на данъчните приходи най-вече. Какво ще кажете за капиталовата програма на бюджета? Тя ощетява сякаш българското общество или сте на друго мнение? Капиталовата програма общо взето се използва от доста правителства, доста управления назад като някакъв скрит буфер, тъй като до този момент може би с изключение на една-единствена година ние не сме видели изпълнението на тази програма в рамките на 100%, да не говорим, че нормално тя се изпълнява от порядъка на 50-60%. В този бюджет ние виждаме една изключително напрегната капиталова програма с инвестиции от порядъка на 10 милиарда лева, които са рекордни изобщо за икономиката на най-новата история на България, и най-вероятно няма да бъдат постигнати. И от тази гледна точка, ако се върнем отново на макрорамката и на така на по-оптимистичния поглед на Министерство на финансите за следващата икономика, означава, че при тази така доста голяма капиталова програма, ако случайно нещо от останалата част от прогнозите на бюджета не се изпълни, най-вече говорим разбира се за приходната част, или ако определена част от разходите бъдат надхвърлени, то тази програма неминуемо ще дойде в помощ на управляващите, тъй като дори и половината да не бъде изпълнено от тези 10 милиарда, това представлява 5 милиарда лева, имайки в предвид, че целият бюджетен дефицит е в порядъка на 6 милиарда за следващата година, виждате какъв голям буфер има, който може да поеме точно тази така недобре прогнозирана и оптимистична част на макрорамката. Така че от такава гледна точка капиталовата програма ще изиграе своята функция за недопускане на някакъв прекомерен бюджет дефицит, който може да се окаже фатален за приемането на България в Еврозоната, от друга страна разбира се, това означава по-малки инвестиции в икономиката. В края на краищата трябва да кажем, че капиталовата програма, това са най-производителните разходи, които могат да постъпят в българската икономика, и поради факта, че няма да бъде изпълнена, поради недостатъчно проекти или поради невъзможност да бъде изпълнена тази програма, това означава, че държавните инвестиции ще бъдат по-малко отколкото би трябвало да бъдат за следващата година. Да се надяваме, че този по-малък дял на държавните инвестиции пък ще привлече повече чуждестранни инвестиции, което се забелязва в настоящия момент, но чуждестранните инвестиции зависят разбира се от всички останали системи, които работят държавата: От съдебната система, от образованието, от квалифицирана работна ръка и т.н. Така че това тепърва предстои да видим как ще се развие следващата година. Какво даде основанието на Асен Василев и може би куража да раздуе така тези цифри, да даде рекордни числа за здравеопазването, говоря над милиард там са с повече средствата, да има такава оптимистична прогноза, каквато дори не ни дават и големите институции? Ами в началото на годината всъщност макрорамката е правена на база на данни за първото шестмесечие на годината, когато статистическите данни бяха сравнително оптимистични с растеж от порядъка над 2%. За съжаление, последните месеци на тази година ние забелязваме, че имам така доста сериозно забавяне, което обаче явно не е отразено в макрорамката на бюджета, което позволи на Министерство на финансите да прогнозира повече разходи в определени системи, и както казахте, системата на здравеопазването, системата на образованието, системата на културата. Общо взето това са системи, които получават сравнително повече пари, особено в културата. И другата система е социалните плащания, които и двете системи се увеличава с 0,4 проценти пункта по отношение на БВП, което не е малко. Въпросът обаче е, че и в системата на пенсионното осигуряване, и в системата на здравеопазването, и в системата на образованието има страшно много проблеми, които допълнителните средства, които са наливат там, те не решават. Здравеопазването знаете, там продължават проблемите с източването на Здравата каса. Тези пари общо взето има много сериозни съмнения, че отиват в частни джобове. Образованието не дава това качество, което се очаква, на учениците, за да попълнят хората в работна възраст работната ръка в страната. А пенсионната система, всъщност сериозна част от тези средства отиват в първия стълб на пенсионната система, който изплаща пенсии. Тези, които работят днес, всъщност плащат пенсиите на пенсионерите днес, докато капиталовият стълб, който е по-надеждният и по-дългосрочният, където има лични спестявания, там след реформата от 2016 година по време когато социален министър бе Ивайло Калфин, там се прие една реформа, която не увеличи приходите в частните пенсионни фондове с толкова, колкото беше планирано в началото, и в момента всъщност виждаме, че обществената социална система се финансира от бюджета вместо от пенсионни вноски, 50% има дефицит, който се попълва от бюджета, което не е устойчив начин на развитие на тази система. Тези пари, които се планират в бюджета, ако няма реформи, те просто ще потънат, а по-важно е да се направят съответните реформи, те да работят устойчиво и правилно, отколкото да се заделят тези огромни средства. Г-н Войнов, представихте ни досега каква е ситуацията във връзка с бюджета и вашето мнение за различните сектори, но може би тук е важно да отбележим и какво се случва с лева – паричната ни единица в България, и обезценяването му до някаква степен. Много често чувам мои познати да казват, че "отивам в магазина едва ли не с 50 лева почти нищо вече не мога да си купя“, а знаем, че искаме да станем и част от Еврозоната. Ако станем част от Еврозоната, ситуацията ще се подобри ли? Защото отбелязахте - имаме проблеми в здравеопазването, в образованието. Да, влизането в Еврозоната не е панацея. Това, че сме в Еврозоната няма да реши тези проблеми, които зависят от нас. Но това, което ще направя Еврозоната, тя ще направи подобрения в няколко насоки. На първо място ние ще имаме възможност за сравняваме цените директно в евро в целия Европейски съюз. В момента поради валутния курс, поради наличието на различна валута, първо, това до някаква степен спира определени фирми да влизат на българския пазар, тъй като смятат, че валутният риск не е предпоставката за тяхното развитие, но ние веднага ще може да сравняваме, въпреки че това се прави и се пише по медиите, но може веднага да сравним цената примерно на един шоколад в България, да видим каква е същия този шоколад във Франция, или бутилка олио. И на базата на данните, които имаме… Да протестираме. Може или да протестираме, или най-малкото това е един така граждански натиск върху производители, върху правителство, върху браншови организации, върху медии, които да изискват или най-малкото да търсят обяснение защо има такива огромни разлики в цените. Защото една от причините за тези разлики е това, че в определени сфери в България има изградени картелни споразумения. И много типичен такъв пример е да кажем цените с кашкавала и млякото, където в България ценовото ниво е горе-долу в порядъка на 50-60% спрямо средноевропейското, цените на кашкавала, на млякото, на яйцата е на ниво 112% спрямо средноевропейското, което говори, че тук има някакъв проблем, който трябва да бъде решен. И сравняването директно на цените в евро може по някакъв начин да усили натиска върху всички фактори, от които зависи решаването на този проблем, това да бъде решено. На второ място трябва да кажем, че приемането на еврото веднага привлича погледа и ние ставаме част от цялата Еврозона, и въпреки че след валутната криза, дълговата криза в Еврозоната рейтинговите агенции обръщат внимание не на цялата Еврозона като цяло, а на отделните държави, самият факт, че ние вече сме в Еврозоната нашия кредитен рейтинг при всички случаи ще бъде подобрен. Ние видяхме това последно се случи от Standard & Poor's, които повишиха перспективата на кредитния рейтинг на България на позитивна, което означава, че влизането в Еврозоната, самият факт, че се говори, че ние имаме перспектива да влезнем, вече носи позитиви и по отношение на кредитния рейтинг на България. Това означава, че се намаляват лихвите, които фирмите могат да ползват на кредитните пазари, на международните кредитни пазари, освен това привлича финансови инвеститори, които инвестират в ценни книжа на български фирми, което пък помага съответно тяхното развитие на тези фирми. Така че от тази гледна точка това ще помогне изключително много на развитието на икономиката, на бизнес средата в страната. На трето място трябва да кажем, че при всички случаи това ще доведе до повече инвестиции, защото това на базата на статически данни се е случило във всички останали държави, които са приели еврото. Въпреки рецесията? При всички случаи това е много характерно, че страните, които приемат евро, независимо в коя година влизат, да кажем някои влязоха преди голямата рецесия 2007-2009 година, други по време на самата рецесия, трети след рецесията, навсякъде се забелязва много по-голям икономическа активност и много повече инвестиции. И същевременно това, което се забелязва на следващото място е драстично увеличаване на доходите. В някой държави доходите се увеличават още първата година след влизане в Еврозоната, в други държави до две-три години, но при всички държави това е много характерен признак при приемането в Еврозоната. И на последно място, ако мога така да кажа, това е, че България в края на краищата ще участва във всички тези процеси, които са характерни за управлението на паричната политика на Еврозоната, ние ще бъде на част от министрите, управителите на борда на директорите в Европейската централна банка, които взимат реално решение за какъв да бъде лихвеният процент, какви средства да бъдат насочени към отделните държави, как да се наблюдава банковата система и т.н., което разбира се е един допълнителен инструмент, който при всички случаи е положителен за икономическото развитие на България. Така че според мене влизането в Еврозоната има и геополитически, и икономически положителни последствия, и разбира се, чисто прагматични - повишаване на доходи, повишаване на инвестициите, повишаване на икономическата активност, което в края на краищата води до по-голям БВП и по-високи доходи. Вашата прогноза: Кога ще влезем в Еврозоната? Аз продължавам да бъда оптимист, че ние много сериозни шансове да влезем януари месец 2025 година. Разбира се, има един основен фактор, който е свързан с инфлацията, който ние към настоящия момент не покриваме. Но първо, имайки предвид, че икономиката се забавя, което означава при всички случаи забавяне на инфлацията, това е неминуемо, ние го виждаме, че това се случва. И на второ място все пак трябва да кажем, че не малка част от това решение ще има и политически характер, какъвто го видяхме да кажем при приемането на Хърватия, не е невъзможно да се направи някакъв компромис, така че България да бъде приета 2025 година. Надявам се, че това ще е датата, в която България ще стане част от Еврозоната. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 328 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/55 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 21.12.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Mокрите кърпички отиват в историята?
09:57 / 27.04.2024
Защо се стигна до бой за олио по магазините
09:09 / 27.04.2024
Изтеглят от пазара опасен сладолед
15:40 / 27.04.2024
Веселин Маринов: Страх ме е да отида в моята къща
08:18 / 28.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
