Такива твърдения, намерили отражение в някои електронни и печатни медии, имат в повечето случаи един източник - адвокатска кантора в Пловдив със сериозни интереси не само в наказателното правораздаване. Съдиите подчертават, че не отричат правото на мнение и свободното му изявяване от всеки гражданин и че нямат каквито и да е основания за упрек към средствата за масова информация, които изпълняват обществената си роля на източник на информация и отразяване на различни позиции. Но общото на всички подобни твърдения е тоталната неистина и умелото манипулиране с цифри и общи фрази, които внушават на българските граждани, че пловдивските съдилища са едва ли не орган за репресия и потъпкване на човешките права. 

С такава оценка се изразява категорично несъгласие. В искането е посочено, че подписалите го не търсят защита от Висшия съдебен съвет, а справедлива оценка на труда им и ясно изричане на истината на глас. Това трябва да се направи на основата на действителните резултати от работата им, а не поради конюнктурни интереси. Така на Висшия съдебен съвет се предлага да изрази публично позицията си по обръщението и поставените в него въпроси. Искането е изпратено и до председателя на Апелативен съд Пловдив.

Съдиите мотивират избрания от тях начин на реакция със становище на Консултативния съвет на европейските съдии, според което, когато отделен съдия или даден съд /както е в случая/ бъде атакуван от обществена фигура чрез медиите по повод, свързан с правораздаването, съдията по правило следва да се въздържа от реакции по същия начин и че именно Висшият съвет съвет трябва да реагира бързо и ефективно.