Показва коментари на Valia Yankova

Няма как да знаете, като пациенти(защото не сте лекари), че тежестта на състоянието на един пациент може да се определи дори само от това дали е в състояние да отиде до тоалетната на етажа или до прозорец, за да погледне навън! По медицински го наричаме "Задух при усилия над обичайните/при минимално физическо усилие/задух в покой" и често е достатъчен критерий за оценка на тежестта на състоянието. В началните години при обучението по медицина ни учат, че пътят към диагнозата е следният: -История на заболяването(получава се при разпит на болния и/или близките) - Оглед на болния - много от диагнозите са "изписани" върху болния - Преглед - опипване с ръце, слушане на слушалка. На такъв етап обикновено един лекар с над 5 години активен стаж обикно може да се ориентира много добре в диагнозата. Т.нар. параклинични и инструменти изследвания (кръвни показатели, рентгенови снимки, ехография и т.н.) служат само за потвърждаване на съмненията за диагноза или ако има колебания между няколко, тогава те ни помагат да стесним кръга, както и да уточним стадия на заболяването. Като не сте съгласни с подхода на даден лекар, не се преглеждайте при него! Залети сте с информация от интернет и много от пациентите влизат в лекарски кабинет с готова(по своя преценка) диагноза..... Има си го ясно казано дори в наредба: Чл. 12. (1) (Предишен текст на чл. 12 - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарят може да откаже лечението и консултацията, когато е убеден, че между него и пациента липсва необходимото доверие или липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения. Това не се отнася до задълженията му да окаже медицинска помощ при спешни случаи. (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарят има право да откаже преглед, консултация и лечение, когато има пряка заплаха за здравето и живота му.

Да знаем това, без да се обиждат медиците, често ми се е случвало да правят диагноза с поглед, фърляне на боб.