Една ромка от "Столипиново", чийто съпруг е болен на легло, има и две внучета, за които трябва да се грижи. Дъщеря й е в неизвестност, не се знае кой е бащата на децата. Живеят в незаконна къща, нямат доходи, токът в жилището отдавна е спрян, а жената обикаля казаните за смет, за да намери нещо за ядене.
След известно време дъщерята се връща, но се оказва, че е болна от рак, и след три месеца умира. Отива си и болният съпруг на бабата. Без стотинка жената остава сама с двете малки момичета. Но не ги изоставя, защото се намира кой да й помогне.
Това са хората от Семейния консултативен център, създаден преди три години в "Столипиново" с проект по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Той е една от успешните практики по схемата "Социални услуги за социално включване". Проектът е на стойност 211 083,71 лв. и е подготвен от фондация "Рома".
В този център не раздават пари, не това е идеята. Но обясняват на хората в тежко социално положение към кои институции могат да се обърнат за помощ, попълват документите им, защото ромите често са неграмотни, съдействат им да подредят живота си. И в случая с бабата с двете внучета първо са организирали кампания за набиране на храна и дрехи, обърнали са се към Червения кръст.
"Беше много тежко, но успяхме. Тези хора имат нужда някой да им помогне, да разберат, че не са сами", разказва психоложката Елена Георгиева.
После от центъра дали положителна оценка на родителския капацитет на жената, какъвто е терминът за преценка дали близките могат да се грижат за децата без родители, или е по-добре те да отидат в дом.
От отдела за закрила на детето официално настаняват момичетата при баба им и тя получава помощи за отглеждането им. По-голямото дете е на 9 г. и ходи редовно на училище. Малкото е на четири и посещава детска градина.
Това е един от не много честите случаи с щастлив край в квартал като "Столипиново", в който изоставянето на деца е масова практика. Само през 2014 г. статистиката отчита 170 сигнала за бременни малолетни и непълнолетни ромки.
По информация на община Пловдив и по наблюдения на хората от центъра в квартала има около 45 000 души. Безработицата е повсеместна, незаконното строителство е на всеки ъгъл, децата играят в праха и локвите по улиците, родителите им ги хранят с каквото намерят.
"Дават на бебета на месеци боза, хранят ги с готови супи. Затова организираме курсове и им обясняваме, че за детето е много важно да бъде кърмено, а когато това е невъзможно, да бъде захранено с адаптирани млека", обяснява Георгиева. Тези курсове са под наслов "Аз съм майка и жена".
"Може да звучи странно, че трябва някой да те консултира за най-елементарни неща като храненето и къпането на едно дете, но за хората от "Столипиново" това е важно. Особено когато става дума за малолетна или непълнолетна майка. В състоянието на следродилна депресия тези момичета просто не знаят къде се намират и е много важно някой да им помогне с първите грижи. След това нещата постепенно влизат в ритъм", обобщава ръководителката на центъра Христина Сотирова.
Подборът на случаите, в които от семейния център оказват помощ, не е случаен. Данните идват от отдела за закрила на детето, защото всеки личен лекар е длъжен да подаде сигнал, ако констатира бременност при непълнолетно момиче.
Информация за рискови случаи подават и от родилните домове, когато разберат, че майката се готви да изостави детето. След това социалните работници от центъра отиват на място. Трима от тях са хора от квартала, което скъсява дистанцията.
"Успяхме и с едно друго семейство - баба на 58 години, чиято дъщеря е с психически отклонения. Тя има три деца, за които заради състоянието си не може да се грижи. Две от тях също са с психични проблеми по наследство. Живеят в общинска гарсониера. Когато влязохме за първи път там, условията бяха крайно неподходящи за гледане на деца. Хигиената беше на много ниско ниво", спомня си Добромир Милев, който е от социалните работници в центъра от ромски произход.
С колегите му подават документи за освидетелстване на майката и двете болни деца и сега те получават социални пенсии. С тези пари домакинството си стъпва на краката.
"Сложиха в жилището алуминиеви дограми и нови тапети. Дори започнаха да купуват мебели, евтини, но е факт, че сега апартаментът им е истински дом", казва Милев.
На 1 октомври 2012 г. Семейният консултативен център прераства в Център за обществена подкрепа и издръжката му поема държавата. Основната му дейност е превенцията на изоставянето на деца. В момента социалните работници работят по осем такива случая.
Но когато е ясно, че родителите отказват да се грижат за детето, се търсят алтернативни семейства, най-често сред роднините. В такива ситуации най-важно е колко силна е връзката между бабата или лелята например и детето.
След това се преценяват доходите и битовите условия и така се решава дали алтернативното семейство наистина ще се грижи за невръстното момче или момиче.
Домовете за деца са пълни с малки роми, но напоследък често се случва родителите, които са ги изоставили, да поискат да си ги вземат обратно. Тогава от центъра повтарят процедурата и преценяват дали майката и бащата вече са готови да се грижат за детето.
От центъра организират и курсове за семейно планиране: обясняват на ромите как да се пазят от забременяване, изброяват им опасните последици от честите аборти и рисковете от болестите, предавани по полов път.
"Ние сме шест души и с този капацитет как да се справим с проблемите на целия квартал, но се опитваме. Хората вече знаят за нас и често ни търсят. Само през 2014 г. към нас са се обърнали 288 души. Ако става дума за попълване на някоя молба, реагираме веднага. Но ако попаднем на тежък социален проблем, се обръщаме към отдела за закрила на детето", отчита Христина Сотирова.
Така през миналата година екипът на Центъра за обществена подкрепа е продължил да работи по 32 случая на проблемни семейства от 2013 г. Новите казуси са 75. В 44 от тях изоставянето на деца е предотвратено, 19 деца са настанени в алтернативни семейства, а 12 други са върнати на родителите им след престой в дом.
През 2013 г. родителите на 47 деца са убедени да не се отказват от грижите за тях, 21 са настанени при роднини, а 13 са се върнали в своите семейства.
Източник: в. "Преса"