- Ами тайна /смее се/. Всъщност никак не беше лесно, това стана възможно, след като спазвах моето персонално мото, което гласи така: "Не убивай млади таланти, стари професори и смели идеи." Иначе научната кариера е трудно нещо и аз казвам, че тя е като слалом между вратички, само че не по нанадолнището, а по нанагорнището. 

Ако трябва да бъдем сериозни един такъв успех се постига само тогава, когато имаш зад гърба си сериозен научно-изследователски опит, добър колектив, научна инфраструктура, тъй като Българската академия на науките си остава най-високото ниво на научно-изследователско мислене и работа в България и съм щастлив, че след близо 50 години пловдивският медицински университет отново има човек с това високо звание.

- Ами това означава признание за моята научна дейност, за това че успях да създам научна школа в областта на функционалната белодробна диагностика и в моята любима дисциплина - патофизиологията. Това е признание за концепциите, за трудовете, които ние сме развивали, защото патофизиологията е дисциплина, която е мост между теоретичните и клиничните дисциплини. Признание за колектива, за хората, които ръководя, за многото докторантски програми, за многото публикации и за това, че вървейки по този път, се лишаваме от нормалните удоволствия, но това е довело до своето естествено признание.

- Ами трудно ми е да отговоря. Тъй като аз съм 21-я ректор на пловдивски медицински университет, всъщност първият член-кореспондент в университета е 14-ят ректор - проф. Елисей Янев през 1962 година.

- Да. Това означава всъщност, че БАН се опитва да разшири ариала си на научно-изследователска дейност, като посяга ръка на университетите и висшите училища. По стечение на обстоятелствата аз от 20 години имам непрекъснати контакти с институтите и съветите в БАН, ние работим много добре. 

Правим общи проекти, защото индивидуалните постижения в науката са невъзможни, те са възможни само, когато имаш добра инфраструктура, имаш добри и големи колективи, когато работиш в рамките на една мрежа. Аз съм щастлив, че моят университет, моите катедри и всички около мен сме част от една такава световна образователна и научна мрежа.

- Мисля, че беше много успешна. Толкова високо вдигнахме летвата и мисля, че най-доброто престои, защото 2015 година всъщност е годината на нашия 70-годишен юбилей. Равносметката показва, че нашият университет порасна - имаме към 5800 студенти, научната инфраструктура е достатъчно солидна, имаме прекрасни преподаватели. 

Аудиториите, спортните площадки и библиотеката са пълни със студенти. Получихме десетки престижни отличия, финансовото състояние на университета е много стабилно, което е гордост за моя екип и финансово-административния мениджмънт, защото в момента преподавателите в пловдивския медицински университет получават едни от най-високите заплати, което е много важно, защото това е една допълнителна мотивировка и оценка на труда, който полагат. 

- Изключително високо, винаги съм казвал, че преподавател в МУ-Пловдив означава класа и висока марка - това са всеотдайни преподаватели и благодарение на тях Университетът има този висок национален и международен научен авторитет. Затова казвам, че преподавателите са най-ценния капитал за МУ-Пловдив. За 2015 година имаме ясна цел и знаем накъде вървим.