Показва коментари на Petya Georgieva Gosheva 1

Много добър въпрос, наистина! Кога българинът ще се научи, че правилата са, за да се спазват...?! Съдейки по коментарите отдолу, вероятно никога. Ако не искаш около теб или детето ти да се разхождат кучета без каишки, ти се не знам какъв - изрод едва ли не, виновен си, че увреждаш психиката на детето си и въобще вземи сложи един наморник на това дете да мълчи, щото кучетата са по-добри от децата и тен подобни глупости. Ако си обаче собственик на куче, което разхождаш без каишка, щото така ти е кеф и грам не те е грижа за мнението и комфорта на абсолютно никой друг, нито пък за законите и правилата по тоя въпрос, ти си супер точен, можеш да четеш на всеки морал и само някой да не е съгласен с теб, веднага скачаш да му изясниш как той е някакъв боклук с претенции,а ти и кучето ти сте над общество и над правила, щото сте ти и кучето ти! Вие нормални ли сте, бе? Ми ходете си в гората с кучетата и там живейте, както намерите за добре. Обичайте си животните, колкото си искате, но правилата са за всички! Когато бях бременна имах изключително неприятна ситуация, която можеше да завърши по трагичен начин, ако аз не се бях оказала със здрава психика и здрав организъм, точно благодарение на собственици на куче, бъркащи арогантност с граждански права. Един питбул, с доста сериозни размери, който принадлежеше на наши съседи, абсолютно винаги го разхождаха без каишка. Един ден въпросното яко животно, което аз не познавам и слабо ме вълнува дали е "много добро" или "много зло" по мнението на собствениците му, се засилва към мен с всичка сила и скача от входната врата на блока на съседите право към мен, докато минавам покрай въпросния блок. Аз не чета кучешки мисли, нямам идея защо това куче прави тези скокове към мен, единствено мисля да не ми скочи на корема или да не ме събори на земята - нормалните мисли на майка в шестия месец. Няма да ви обясня какъв ужас изпитах. На забележката ми, че животното трябва да е на каишка, не да тича из квартала, накъдето му скимне, отговорът от съседските дечица, идващи с лежерна крачка след добитъка си, беше : "айде млъкни, мааа, нЪли нищо ти няма!", придружен с обиди по мой адрес и на майка ми... А какво трябваше да ми има, интересно, за да се трогнат? Ако за такива деца сте имали пред вид, че трябва да са с наморник, да съгласна съм, уважаеми съграждани, но те са отрочета на същата арогантност, с която вие слагате четириногото си и собствения си кеф над всичко и всички останали.