© Plovdiv24.bg

Докато крачиш след Иван из възродения арт квартал "Капана", срещаш много от тях. Някои са се върнали от чужбина, други от София, а трети никога не са избирали да живеят на друго място. Но през последните години всички те са открили много причини да са тук - работа, възможности за развитие, среда за създаване на семейство, интересен и богат социален живот.

Teзи живи общности са знак, че Пловдив изживява своя дълго чакан възход. Защото, както ще ви кажат всички тук - доброто място за живот е и добро място за бизнес. Пловдив и околностите му са един от най-бързо развиващите се региони в страната и според макроикономическите показатели. Областта е шампион в привличането на чуждестранни инвестиции благодарение на мащабния индустриален център "Тракия икономическа зона". Компаниите, обединени в него, са вложили над 1 милиард евро досега. Производството формира около половината от БВП на региона и дава работа на 67 хиляди души, а местната икономика е в растеж дори в годините на криза и стагнация.

Въпреки че Пловдив се гордее с титлата "индустриална столица на България", през последните няколко години общинската администрация полага целенасочени усилия да привлича и сектори с висока добавена стойност като IT и BPO. Според Industry Watch Пловдив вече е втората дестинация след София за аутсорсинг на бизнес процеси. IT и BPO компаниите с офиси в града вече са около 100 и наемат 3500 души. Според проучвания на общината секторът има потенциал да достигне 10 хиляди заети в следващите няколко години и това е възможност за града да задържа младите хора, но и да привлича таланти от цялата страна. Пловдив от години е притегателен център за хората от Смолян, Стара Загора, Пазарджик и безработицата в града е пренебрежимо малка.

И въпреки това никой няма да определи успеха на Пловдив като бум. Истината е, че в развитието си градът не е имал резки пикове и спадове. Дългите години некадърно управление на града забавиха възможността той да се изяви като лидер по-рано. А добрите резултати, които забелязваме днес, са продукт на натрупване - на целенасочени усилия на бизнеса и плавен ръст. Моделът на Пловдив стъпва на няколко важни стълба - ясен профил на икономиката, който не я поставя в зависимост от един сектор подобно на големите морски градове, малка основна община, което е довело до естествено обединение със съседните за привличане на повече инвестиции, екосистема от предприятия, в която едни бизнеси водят след себе си други, и компании, готови да инвестират в преодоляване на ключовите недостатъци на средата - образование и пазар на труда.

Иван Джеферов е двигателят на start-up общността в Пловдив, който се стреми да създава вътрешна икономика покрай навлизането на IT и BPO компании в града.

Как се печели бизнес

"Няма община по-активна от нас", хвали се кметът на Пловдив Иван Тотев (ГЕРБ), когато разказва какво прави администрацията, за да привлича инвестиции. В общината работи отдел за бизнес развитие, който обслужва потенциалните инвеститори, отделя ресурси за проучвания на средата с идеята да спестява пари на компаниите, работи активно с Агенцията по инвестиции. Тотев обаче е наясно, че е нужно много повече. И основната му работа всъщност е да убеди собствениците на предприятия, че Пловдив ще бъде гостоприемен град за техните семейства. "Правим проекти, които да правят града по-хубав, и като дойде жената на инвеститора, да каже "това е едно добро място за живот", обобщава той. И дава примери с разширяването на пешеходните зони в града, изграждането на велоалеи, подобряването на пътищата, обновяването на центъра и квартал "Капана".

Естествено титлата Европейска столица на културата, която Пловдив спечели миналата година в състезание с четири български града, се използва като маркетингов инструмент за привличане на бизнес. Едрите индустриалци в региона са ангажирани в подготовката на конкурса, някои са привлечени и като спонсори, защото идеята е да започнат "да горят с града", както се изразява кметът. Ухажването на инвеститори обаче е бавен и труден процес. "Борили сме за компании по 10-12 месеца и накрая нищо, но продължаваш напред", вдига рамене Тотев. Днес той говори със самочувствие и поради факта, че ГЕРБ е на власт, а това означава и по-голямо внимание на държавата към Пловдив. Тотев все още има доста спорен имидж в града заради видео, в което говори за фалшифициране на изборни бюлетини, но развитието някак оставя това на заден план.

Кметът на Пловдив Иван Тотев твърди, че общината инвестира активно в това да направи града по-добро място за живот.

Основите в Пловдив обаче са поставени отдавна, още когато регионът избира да се позиционира като индустриален център. Инициативата започва като частна - строителната фирма "Сиенит" изкупува парцелите, окрупнява ги, оформя зоните, работи по привличане на първите чужди компании Liebherr, Ferrero, Miroglio. "Тракия" нямаше обаче да се развие в мегапроекта, който е днес, без подкрепата на местната власт, смята председателят на борда на директорите на "Сиенит холдинг" и съуправител на икономическата зона инж. Пламен Панчев. "Никой не може да успее сам - нито Пловдив, нито ние, нито малките общини", категоричен е той. И разказва, че процесът по изграждане на взаимно доверие между бизнес и администрация е не по-малко дълъг и сложен от това да привлечеш инвестиции за един милиард евро: "Да можеш да се обадиш на човек от администрацията и да му кажеш "внесохме документите, можете ли да ги разгледате за една седмица вместо за месец, защото инвеститорът ще открие 1200 работни места" или да ти се обади кметът и да каже "трябва да дадете още един документ, за да можем да ви свършим работа, това е двустранен процес".

В "Тракия икономическа зона" са обединени 9 общини (Пловдив и по-малките Марица, Раковски, Куклен и т.н.) и 6 индустриални зони, всяка със собствен профил, които предлагат много по-големи площи и възможности на инвеститорите. Клъстърът е сериозен индустриален център, конкурентен на алтернативите в Югоизточна Европа. Сега зоната се радва на нова вълна от инвестиции, предимно от компании от Западна Европа и Америка. Само през тази година е закупена земя за изграждането на още три завода на обща стойност над 100 милиона евро, които в следващите години ще създадат заетост за 2000 души.

"Създадохме вече една критична маса от предприятия и когато дойде нова компания, вижда, че има екосистема. Имаме нещо, което е устойчиво", твърди кметът Иван Тотев. А зам.-кметът по инвестициите Стефан Стоянов допълва, че тенденцията да идва голям инвеститор, който да изтегля след това и изпълнители в региона, е много силна. Например германският концерн за хладилна техника Liebherr, който е в Пловдив от 15 години, има около 2500 работници, разширявал е производството си няколко пъти и е довел още 7-8 подизпълнители, разкрили работни места за 1000 души. "Ефектът се мултиплицира и в това е смисълът на клъстъра", обяснява Стефан Стоянов. Според данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) Пловдив предлага най-добрата среда за малки и средни предприятия. Това е тъкмо заради наличието на голям бизнес, който могат да обслужват.

Общините в клъстъра си помагат на същия принцип. И според инж. Пламен Панчев тъкмо в това е най-големият успех на проекта - че Пловдив работи със съседните общини и подпомага развитието им. По парадоксален начин това, което винаги е пречело на града - разделянето на три общини (Пловдив, Марица и Родопи), сега помага, тъй като ги сближава по неволя. Въпреки че на територията на Раковски и Марица работят заводи за милиони евро, те имат малки бюджети, по-ограничен достъп до еврофондове и трудно могат да изградят инфраструктурата, нужна на бизнеса. Тази година община Пловдив финансира пътни проекти на съседните общини с идеята, че това е добре за бизнеса. "Няма значение дали заводът ще бъде отворен в Пловдив или в съседната община, важното е да бъдат създадени работни места в региона", разсъждава зам.-кметът Стефан Стоянов и добавя: "Тези хора след това купуват жилища, създават семейства, пазаруват в града."

Източник: "Капитал"