Показва коментари на monkilok

Мclaren, ще се опитам да ти обясня как аз виждам нещата. Клиентите доверяват парите си на банките, като се предполага, че банките инвестират тези пари с нисък риск и от това си осигуряват издръжка и генерират печалба. Да ти кажа само, че в САЩ така функционира дори и Walmart, затова можеш да си върнеш избелялата тениска или скъсаните маратонки дори и след 6 месеца носене, защото парите, с които си ги купил, вече са удвоени и утроени. В средата на 90-те, въпреки незавидното финансово състояние на държавата ни – преход, криза, инфлация – конкуренцията между банките ги заставяше да нямат такси и да предоставят все по-добри условия за клиентите си. Преди двадесетина години дори и в България банките се отблагодаряваха за доверието на клиентите с лихви, а парите в сметките ни видимо се увеличаваха всеки месец. После обаче банките осъзнаха колко всеобхватна е корупцията в държавата, която трябва да контролира банковия сектор. Разбраха, че ще им е далеч по-изгодно да загърбят конкуренцията – гарван гарвану око не вади. Купиха си институциите и ги заставиха да прокарват безпрепятствено картелните им споразумения. Продажните ни политици принудиха всички български граждани да имат банкова сметка, ако искат да получават заплата, болничен, пенсия, детски и т.н., като обаче държавата не направи нищо, а и продължава да не прави нищо, за да контролира адекватно условията, при които се открива, поддържа и обслужва една сметка. Банките вече не ни благодарят с лихви, защото ние сме принудени да бъдем техни клиенти, а благодарят с такса спокойствие преди избори. Пак инвестират парите ни, но вече могат да си позволят и по-голям риск, защото ни скубят, стрижат и крадат с всевъзможни и безумни такси, които не увеличават парите в сметките ни, а видимо ги стапят всеки месец. Така генерират свръхпечалби дори и с некадърно банкиране, а мениджърите им си живеят живота. Така ги виждам аз нещата, но ще се радвам да ми обясниш, че не съм прав.