Обръщение на Пловдивския митрополит
Николай на кръглата маса в Хуманитарната гимназия "Св.Св. Кирил и Методий" по повод недоброто състояние и опасните реформи на образованието в България:
"Уважаеми Г-н Областен управител,
уважаема г-жо Киркова, Началник на РУО- Пловдив,
уважаеима г-жо Директор на ХГ "Св.Св. Кирил и Методий",
уважаеми учители, досточтими отци,
обични в Господа братя и сестри,
Преди не много време бях посетен от уважаемата г-жа Киркова, Директор на Хуманитарната гимназия "Св.Св. Кирил и Методий" в Пловдив, която ми сподели своята тревога за съдбата на това най-старо и уважавано училище в нашия град. Доколкото разбирам, поради някакво административно решение на министерството на образованието, трябвало да се съкращават паралелки от бъдещия прием, тоест да се намалят децата, които биха искали да се обучават в хуманитарен профил.
Затова пък се стимулира приема на деца в други училища с природо-математически профил, тоест училищата, които подготвят специалисти за работа с компютри. Разбирам също, че децата трябва да учат в една смяна, което е добро, но не разбрах какво става с училищата, където това е практически невъзможно. Надявам се, че конкретният проблем ще бъде разрешен и притесненията на г-жа Киркова ще се окажат неоснователни. Вие специално не бива да се боите от нищо. Църквата "Св.Св. Кирил и Методий" е отсреща. Светите равноапостолни братя-просветители пазят това достопочтено училище, уверявам ви.
Аз, обаче, бих искал да използвам повода, за да кажа няколко думи от по-общ характер. Признавам, че не съм специалист в сферата на светското образование, но не могат да не ми направят впечатление някои неща. Например, че качеството му изглежда непрекъснато пада. В началото на прехода, преди вече 30 години, всички – и българи и чужденци – изтъкваха, че предишният режим може да е бил диктаторски, но българите бяха много добре образовани хора. Понеже обаче режимът беше диктаторски и нямаше как и образованието да не е било диктаторско, та затова то трябваше да се реформира.
Моля, някой да ми обясни как, след 30 години непрекъснати реформи българската образователна система произвежда все по-неграмотни и неквалифицирани хора? Как става това? Тоталитарното и нереформирано училище е произвеждало грамотни хора, а днешното, либерално и реформирано – неграмотни! Как става? Този резултат на обикновена глупост ли се дължи, или на умишлена глупост? И чувам непрекъснато, че неуспешните и неудачни реформи трябва да се "надградят" с още реформи. Още и още. Не мога да разбера какво става и защо българите търпят това!
Старият режим, който аз самият неведнъж съм критикувал, особено за отношението му към Църквата, беше преценил, че в страната ни трябва да има няколко хуманитарни гимназии, които да дават на питомците си много по-широк кръгозор от знания от обичайното. Не харесвам думата "елитни" училища, както и не харесвам да се говори за "специални" училища за "специални" деца. За другите не знам, но за нас в Църквата всички деца са специални, всяко отделно дете е специално. Въпросът, обаче, е друг.
Въпросът е: има ли обществото нужда от млади хора, подготвяни по системата на класическите гимназии, начиная от втората половина на 19-ти век? Хора, получаващи подготовка, каквато например са получавали онези българчета в "Роберт колеж" в Цариград, които после са изградили от нищото Третата българска държава? Да, българският народ е бил стопански въздигнат от абаджиите и гайтанджиите, но българската държава е била изградена не от тях, а от възпитаниците на "Роберт колеж" и на класическите гимназии в Одеса, Киев, Атина, Солун и разбира се, Пловдив. Тук само ще вметна, че онези възпитаници, на онези класически гимназии, които са изградили българската държава, включително и нейната образователна система, изобщо не са дискутирали дали да се учи предмет "Вероучение" или не.
Нима те не са били модерно мислещи, авангардни, нима не са били поклонници на Френската революция и на всички модерни теории и течения в "просветена Европа"? Били са и още как! Но за тях не е стоял въпросът дали да се учи "Вероучение". Те биха били искрено изумени, че ние днес изобщо си го задаваме и биха се ужасили от съпротивата на образователната система, колчем тази тема се повдигне.
Тоталитарната държава имаше достатъчно здрав разум, за да съхрани донякъде, макар и в осакатена форма, онази традиция. Тоталитарната държава, види се, е имала нужда от широко скроени, висококултурни и високообразовани хора. Днешната държава – не! На днешната държава са необходими компютърни специалисти, които да имат само необходимия набор технически умения, с които безропотно и механично да обслужват изграждането на новата електронна диктатура. И нищо повече.
Класическата гимназия в София бе запратена някъде в покрайнините, където родителите да се страхуват да си пращат децата. Не зная бившата Солунска гимназия в Благоевград има ли я, или я няма. Великотърновската също. Старите светилници на духа угасват един по един. Но, аз не искам да звуча песимистично, като всички оплаквачи, които само констатират, без да имат конкретни предложения. Имам конкретно предложение и то се отнася не само до вашето училище, не само до хуманитарните гимназии, но и до всички училища, които искат да се борят за децата ни.
То е: вдигнете рязко нивото на обучението. Вдигнете го, като започнете с въвеждането на "Вероучение". Ние, Пловдивската митрополия, Пловдивската духовна академия ще ви помогнем, с учебници, с лектори, с каквото е необходимо. Независимо в кой клас. В който и да е, все ще е от полза. Искайте вероучение, но не чакайте от държавата да ви го дава. Държавата обикновено дава нещо друго. Ето например, образователната система искаше пари и какво получи? Получи "Парите следват ученика". Ако образователната ни система чака наготово държавата да й даде вероучение, накрая ще получи синкретичната "История на религиите" и ще стане още по-лошо.
Дайте да поискаме и да си направим сами истинско "Православно вероучение", преподавано от истински вярващи учители. И ще видите резултата. Вярвам, че в училищата, които имат "Православно вероучение" климатът става съвсем друг. Там се завръща духът. Върнете духа в училище, върнете душата на училището, ако искате в образователната ни система да има стабилност и сигурност. После, вие за вашата гимназия, например, поискайте древните езици. Вече всички знаят английски, но знаете ли колко са хората в България, които знаят визайтийски гръцки? А знаете ли колко могат да напишат текст на латински?
Какви културни хора, какви европейци ще сме, ако нямаме десет човека на кръст, които да прочетат древните ръкописи и да ни кажат кои сме и откъде сме? Да ни кажат каква е нашата идентичност. Самите те да имат идентичност. Дайте възможност на децата да се докоснат до истинското, непреходно знание, до величието на духа. Може две-три от всички да се запалят и да решат да продължат нататък, но те ще са достатъчни за начало.
Тази година ще запалим две деца, догодина три и така полека-полека ще започнем да възстановяваме онова, което сме на път окончателно да изгубим. Такива деца, с такова класическо и фундаментално хуманитарно образование, един ден отново ще изградят българската държава. И ще поведат ослепелите от взиране в компютрите техни връстници. Точно както някогашните възпитаници на старите класически хуманитарни гимназии са повели абаджиите и гайтанджиите и са направили държавата с една от най-добрите образователни системи в света. Аз вярвам, че това е пътят, както вярвам, че Иисус Христос е пътят, истината и живота. Желая ви успех и Бог да ви закриля".