Бившият заместник-кмет на община Пловдив
Александър Константинов прави интересен разчет на идеята за вдигане на ставката за такса битови отпадъци от 1.8 на 2.6 промила. Икономистът смята, че вместо да се повишава налога за гражданите, трябва да се обърне внимание на дейностите, които генерират разходи. Изчислява, че общината прибира 1,5 средна пенсия месечно от пенсионерите. Ето какво казва и какви въпроси задава на градската администрация
Александър Константинов:
Новото начало в Пловдив стартира с новата такса за битови отпадъци и паркингите пред блоковете. Да вдигнеш таксата от 1,8 на 2,6 промила от данъчната оценка е студен душ в навечерието на Коледа и Нова година. Официално обяснението е нарастналите разходи за почистването на града. Това нищо не обяснява, защото са посочени избирателно някои данни които обслужват тезата на кмета.
Ще дам един пример - администрацията скромно премълчава, че в София ТБО е 1,6, а в Пловдив 2,6?! Защо има разлика от 63% във вреда на пловдивчани при средна работна заплата в София над 3000 лева, а в Пловдив е под 2000 лв.?!
Това е само един пример, но има още много:
1. Защо в София и Варна процентът на рециклираните отпадъци е много по-голям от този Пловдив? Това пряко влияе на разходите за обработка на битовите отпадъци.
2. Защо в Пловдив количеството на отпадъците на 1 жител/годишно е много по-голямо от тези на околните общини ? Не може един пловдивчанин да произвежда два пъти повече отпадъци от същия жител в град като Асеновград. Колко са сигурни данните за измерване на отпадъците? Това пряко влияе на разходите за битови отпадъци.
3. Защо продължава да функционира сметището в Цалапица, след като отдавна трябваше да се рекултивира? Това води до допълнителни разходи за неговата подръжка.
4. Колко струва на общината един тон отпадъци, събран и транспортиран до Шишманци и колко струва неговата обработка в Екологичния завод? Администрацията трябва да ни информира за тези разходи по елементи - труд, материали, гориво и т.н.
5. Защо вече над 15 години общината не е получила нито лев от работата на Екологичния завод, в който е инвестирала над 70 млн.лв. По проект от 100% преработени отпадъци трябва да се получат 40% вторичини суровини - метал, стъкло, пластмаси, хартия; 50% компост получен от преработка на биологични отпадъци и само 10% за депониране. Какви са реалните данни за печалбите на завода?
6. Колко квадратни метра обществени площи се почистват от ОП"Чистота" и колко пари се разходват за целта? Колко ни струва чистотата на един квадратен метър тротоари или градинки годишно?
Мога да продължа с въпросите, но разчитам, че този път общинските съветници ще си отворят "широко затворените очи" и ще си спомнят за клетвата, която са положили.
Хайде да си представим живота на един пенсионер в Пловдив. Ако приемем, че данъчната оценка на имота му е 100 000 лв.
- данък сгради 100 000 х 1,5/1000 = 150 лв.
- ТБО 100 000 х 2,6/ 1000 = 260 лв.
- карта за МГТ 12 м. х 16 лв. = 192 лв.
- такса за паркомясто 12 м. х 60лв. = 720 лв.
- ОБЩО = 1 322 лв.
Това означава, че само Общината му прибира 1,5 средна пенсия за себе си. Четиридесет и пет дена пенсионерът не трябва да яде, да пие, да гледа телевизия, за да живее в нашия град Пловдив. В тази сметка не влизат разходите за телевизия, интернет, за блока в който живее, за гражданска отговорност на колата, за технически преглед и гориво. Те са поне още една месечна пенсия. Стигаме до разходите за лекарства и лекарски услуги, които са задължителни и поне при мен са още една месечна пенсия.
Дотук похарчихме 4 месечни пенсии без да броим никакви развлечения и удоволствия, като ресторант, кафе, цигари, почивка и т.н.
За тези почти 1 000 000 пенсионери, които живеят с по-малко от средната пенсия, изобщо не мога да обясня как успяват да вържат своят бюджет.
Да не забравяме, че средната пенсия в Пловдив е много по малка от София, Варна, Бургас, Стара Загора и т.н.
Имам едно предложение - да помолим Кмета на града само един месец да живее с минимална пенсия и след това да каже как е преживял.
Народа е казал "Сития на гладния не вярва".