© Plovdiv24.bg

- Г-н Иванов, какво се случи във фаталната нощ?

- Към 2 часа детенцето ми започна да повръща. Повърна два пъти, позвънихме на 112, откъдето ми казаха да отидем в спешния кабинет на ВМИ. Така и направихме. За 15 минути бяхме там. Приеха ни две жени, предполагам лекарка и сестра. В приемната, не в интензивния сектор. Още като пристигнахме, им казах, че на детето е правена операция на червата, още като се роди. Че има повръщане и болки в корема. Окей, сега ще му сложим 2-3 системи и ще го оправим ­ това ми отговориха. Аз вярвам на докторите. Още като се роди, Вальо го оправиха в детска хирургия. Там бяха много съвестни. Винаги съм вярвал на лекарите. А този път едната от докторките най-напред се сопна на жена ми. И то защото я попита от какво може да е станало. "От много неща може да е станало." Как може... Не знам... Оттам нататък сложиха система и като се вдигнаха... Сложиха ни ние да седим при детето, а те отидоха да си пуснат кафе.

- Кога дойдоха пак?

- Идваха периодично. Изпращаха санитарката. Какво разбира санитарката?! Обяснете ми: Какъвто и да е бил проблемът, не трябваше ли първо да направят някакви изследвания... И аз съм обяснил, че е с оперирани чревца и болки в корема... На третата система жена ми го погали по коремчето и установи, че е станало твърдо.

- А вие като го закарахте, беше ли твърдо?

- Не. Казват светкавична чревна инфекция. Нали можеше да се отвори коремчето, още в 2.30 часа можех да закарам детето в детска хирургия. Просто някой трябваше да постави диагноза. Мисля, че хората от интензивния сектор въобще не бяха предупредени за какво става въпрос. Лекарка, която ни прие, пи кафе, отиде някъде, какво прави... нямаше ги.

- Какво се случи, след като се установи, че детето е с твърдо коремче?

- Събраха се всички доктори. Детето започна да диша тежко. Решиха да го качват в интензивното. 20 минути минаха. Нямало място. Обадиха се в хирургиите да искат консултация с хирург. "А, добре, няма да може да дойде", това чух по телефона. Тогава аз тръгнах, за да докарам лекар. На 10-ия етаж в хирургиите. Бяха на съвещание. Тъй и тъй, викам, детето ми е много зле. Те се обадиха и казаха, че вече нямало нужда от консултация. Реших, че са намерили друго решение, и си тръгнах. По пътя ми се обадиха, че е починало. В 7.40 часа.

- Кой ви съобщи?

- Брат ми. Той дойде с моите родители към 6.30 часа и беше в интензивното. Каквато и инфекция да имаше детето, ако му бяха взели кръв, ако го бяха снимали, все си мисля, че можеше да се направи нещо. Малкият беше адекватен 4 часа. Беше пребледнял, въртеше се. Поисках одеало, за да го завием. Някаква циганка го откраднала. Не, нямат одеало. Какво да кажа...

- Кой е ударил лекар и защо?

- Брат ми удари шамар на вестоносеца. Лекарят, който е съобщил, че детето е починало. Нищо му няма на момчето, разбирате ли? Ние говорихме после с него. Той е дошъл по-късно, опитал се е да помогне. Но изглежда тия 4 часа в приемната, където стоя детето, са били фатални.

- Какви операции е имало детето?

- Тя е само една ­ още като се роди. Имаше непроходими черва. Нямам други претенции, освен че не са действали адекватно. Аз не съм доктор, ама да ми кажат, че детето е с операция на червата, има болки в корема и повръща... Вие за какво ще се сетите най-напред? Взема се кръв, прави се рентген... Тая лекарка с две чукания по корема и слушалка ли разбра какво ще стане?

Източник: в. "Марица"