Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Архитект Пройкова: На Небет тепе няма унищожена археология | ||||||
| ||||||
В обстойно интервю за медията ни тя разказа какво е направено на Небет тепе и колко красиво ще бъде там. Разказа и за бетона, заради който е атакувана, но без който не може. "Основите на оградата навсякъде са бетон, да. Как да стъпи оградата, която иначе е ажурна, но тя няма къде да стъпи, освен на основи". Според нея основите на всяка ограда трябва да са сериозни, защото когато е метална, ажурна, тя не може да се носи във въздуха и трябва да стъпва на колони. Самата ограда се състои от колони. "Въпросът е, че денивелацията на терена е огромна, има много подпорни стени – там са налели бетони, защото няма как да се стъпи. Има едни много стръмни насипи. Най-ниското ниво е на запад, към жилищните квартали – там е много ниско. Има една улица, която в момента въобще не се използва, това са задни гърбове, но тя съществува, регулационна е, дадена е, не може да бъде пренебрегната. И там се получават големи денивелации. И то, ако сте се качвали, сте виждали – просто наклонът е много, много голям. Даже с мрежи сме укрепвали, за да може да не се смъква теренът. И сега, като се озелени, ще легне добре. Въпросът е за оградите сега. Но в цял свят археологическите обекти са така. Там, където са хварлени много пари, не може да бъде оставено така. Знаете ли, даже с тези временни някъде участъци, които не са затворени, пак се вършат безобразия. А ако е съвършено отворена, без никаква ограда, просто се краде. Ако не знаете, това се случва", посочи арх. Пройкова. И според нея е най-добре обектът да е напълно отворен. "Аз съм радетел за това, само че при една вече цивилизована действителност, в която ние самите имаме грижа. Но сте видели, сигурно сте пътували, ходили сте по света. Там най-обикновени градинки дори са затворени. Аз в Париж ходя често и там е така. Да не говорим за Люксембургската градина, която няма археология, но има прекрасни композиции, цветни и прочие – тя е с огромни огради. Навсякъде е така". "Няма нищо унищожено на археологическия обект. Направила съм едни бетонови седалки, които ще бъдат довършени, трябва да се пообработят малко. Това е, така да се каже, сигнирането на съвременната намеса. Вместо да правим пейчици отделно, аз съм направила едни откровени нови структури. Това е най-южната част, след голямото водохранилище. Там има такива седалки, на които, като седнеш, пред теб се открива красивата панорама на голямата антична стена. Тя е много монументална. Там има средновековна порта, която археологически не е оформена, но е разчетена като порта и тя се вижда, показана е. Има антична улица. Сега всичко се подрежда, всичко се показва. Не са напълно завършени нещата. Сега, чак накрая се засилиха нещата, защото много дълго време чакахме. Но не ме питайте за това, защото на мен ми е по-мъчно от вас", добави арх. Пройкова. Тя признава, че някъде е можело бетоновите основи на подпорните стени да не са толкова видими, да потънат повече, но на този терен е трудно. Принципно се изисква човек да стои непрекъснато на обекта, да следи. "Аз винаги съм правила това досега, но сега вече не съм много добре, знаете на каква възраст съм, и не мога всеки момент да удържам. А това е сложен археологически обект, който изисква на място. Започваш някъде нещо да правиш, подпорен зид или ограда и изскача нещо, което трябва да покажеш. Променихме някои неща в проекта, защото искаме да покажем. Извадихме една цяла много ранна стена, която чак сега, така да се каже, беше разкрита. И археолозите най-вече знаеха, че може би ще се покаже, но тя излезе цялостна. Е, сега искаме да я покажем. Преработваме на място. Тя беше в проекта, трябваше да се прескача през нея. Сега я оставяме, спираме до нея, ще правим площадка, за да наблюдаваме. Това е най-западната част, всъщност. Една пътека, която се спуска надолу, стига до една площадка, на която ще седят хората, ще гледат. Няма вече да слизат в най-ниското, няма да прегазват тази стена, която не мислехме, че ще можем да я разкрием изцяло и да я покажем. Сега я разкриваме, показваме я. Е, стана много по-хубаво, ще видите", разказа още арх. Румяна Пройкова. По думите й, обектът се обогатява много, има няколко нови неща, които очевидно дразнят хората. На две места само си е позволила такива седалки от бетон. "Но това е съвременното, което е различно, няма да зидаме. Трябва да е много ясно до къде спира съвременната намеса и къде е автентичното. Има тук-там нещо малко съвременно, нарича се реинтеграция. Някъде нещо малко, което се е отронило, което е паднало, но не е хипотетично измислено. Реставрация без достигане до хипотеза. Нали, само сигурните неща, само автентичност. Смятам, че донякъде сме успели. Не е лесно. Днес няма нито достатъчно работници, много работи липсват. Идеята е да има една спокойна, плавна, зелена среда, която ако се качите тия дни, вече тук и там се показва. Може още да не е позеленена, но равните, гладките скатове, вие си ги представяте зелени, защото това ще бъдат, те ще бъдат гладка трева. И в това зелено поле, в тези плавни зелени скатове да се изяви графиката на археологическата структура. Да излязат крепостните стени, да излезе водохранилището едното, другото. Имаме антични сгради там, всичко, да не говоря какво още имаме... И съвременната намеса напълно ясно, паважна пътека или пътека с каменни плочи, но на тревна фуга. Личи си, че е днешно, с днешна дата. Но там, където имаме стари, много малко автентични настилки имаме, те са показани. Една малка част от антична улица показваме, но до нея само трева с каменни плочи. Не довършваме цели антични улици, разбирате ли, защото нямаме автентичен материал", поясни с любов към направеното арх. Пройкова. Тя обаче се чуди защо хората, не само малките деца, а и родителите им, тръгват по археологическите зидове, по колонадата, отиват, прегръщат колоните. А всичко това е обработено. Страхува се да не бъде повредено. Очаква се там да бъдат поставени и табели “забранено е". Обектът ще е отворен през деня, но за вечерно време трябва да се затваря", смята архитектът. Затова е допусната и ограда там. "Знаете ли, там нощем ходят, спят, и палатки разпъват и какво ли не. А пък когато се облагороди, съвсем ще е привлекателно. И съм убедена, че трябва да се затваря нощем. Освен това се постарахме оградата да е с един мек цвят, въздушен, да изчезва, да е възможно ненатрапчива, не е тъмна, да се размива във въздуха, да не дразни, да не се наслага. И ако забележите оградата никъде не се наслага върху археологията, тя бяга или към зелени площи, или към зелени скатове. Тя не общува никъде с археологическия обект. Това съм се постарала да достигна и това съм се стремила да достигна, пък да видим", добави арх. Румяна Пройкова. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 134 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/23 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
на 04.04.2024 г.
0
на 04.04.2024 г.
0
на 04.04.2024 г.
+1
на 04.04.2024 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Mокрите кърпички отиват в историята?
09:57 / 27.04.2024
Изтеглят от пазара опасен сладолед
15:40 / 27.04.2024
Защо се стигна до бой за олио по магазините
09:09 / 27.04.2024
Веселин Маринов: Страх ме е да отида в моята къща
08:18 / 28.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
