Пенсиониран университетски преподавател си търси правата в Европейски съд

Г-н Васил Георгиев е доцент в Технически университет - София, филиал Пловдив от 1985 год. Поради навършване на пенсионна възраст (65 год.) трудовите отношения с университета са прекратени през февруари 2006 год. По-късно същата година Академичният съвет на университета дава разрешение за продължаване на трудовия договор на основание разпоредбите 1 на Закона за висшето образование, според които трудовите договори с хабилитирани лица, които заемат длъжността "професор" при навършване на пенсионна възраст могат да бъдат удължавани за срок от една година, но за не повече от три години, а за "доцентите" - за срок една година, но за не повече от две години.

На това основание е сключен нов трудов договор, според който г-н Георгиев се задължава да изпълнява работа като преподавател на пълно работно време във Факултета по машиностроене и уредостроене. Договорът е сключен за срок от една година и е подновен еднократно.

През 2007 год. г-н Георгиев е преназначен на работа като професор. През 2008 год. договорът му е удължен с една година. През февруари 2009 год., със заповед, трудовото отношение между г-н Георгиев и университета е прекратено поради изтичане на уговорения срок.

Г-н Георгиев се обръща към Районен съд Пловдив с молба да отмени тази заповед поради незаконосъобразността ѝ и да го възстанови на заеманата от него длъжност.
Националната юрисдикция се обръща към Съда на Европейския съюз със запитване относно тълкуването на Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27 ноември 2000 год. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (транспонирана в българското законодателство чрез Закона за защита от дискриминация).

Основният въпрос, отправен към Съда, е дали Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години.

На първо място, генералният адвокат отбелязва, че разпоредбите от българския закон, които транспонират Директивата засягат пряко продължителността и условията на трудовото правоотношение, обвързващо страните, както и по-общо упражняването на професионална дейност от университетските професори, като ограничава бъдещото им участие в активния живот от 65-годишна възраст и възпрепятства това участие след 68-годишна възраст. Г-н Бот смята,че тази правна уредба несъмнено попада в приложното поле на Директивата.

След това, генералният адвокат припомня, че за целите на Директивата "принципът за равно третиране" означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в Директивата (религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Смята се, че проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от тези признаци.

Според г-н Бот разпоредбите от българското законодателство водят до по-малко благоприятно третиране на университетските професори, навършили 65-годишна възраст, както и на тези, които са навършили 68-годишна възраст, в сравнение с другите преподаващи университетски професори. Всъщност обратно на другите преподаващи университетски професори, които по принцип работят на безсрочни договори, навършилите 65-годишна възраст професори са принудени да приемат сключването на срочен договор, ако искат да продължат да упражняват дейността си. Освен това навършилите 68-годишна възраст професори са принудени да прекратят дейността си университета. При това положение подобна правна уредба пряко въвежда основана на възрастта разлика в третирането.

Според разпоредбите на Директивата държавите членки могат да регламентират, че "разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими".

Генералният адвокат припомня, че в рамките на спора, националният съд, единствено компетентен да прецени фактите по делото, с което е сезиран, и да тълкува приложимата национална правна уредба, трябва да идентифицира преследваната от нея цел и да провери дали тя е законосъобразна по смисъла на Директивата. Но за да се даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, следва да се провери дали Директивата допуска разлики в третирането, основани на възрастта.

Генералният адвокат отбелязва, че националното законодателство има за цел да благоприятства достъпът на младите до упражняването на професията на университетски професор, което може да се приеме за мярка, спадаща към политиката по заетостта и може да се считат за "законосъобразни" по смисъла на Директивата. В последствие той анализира дали средствата, използвани за постигането на тази цел, са "подходящи, необходими и пропорционални".

В заключение, г-н Бот смята, че Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата пред националния съд, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на 2
университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години, доколкото целта на тази правна уредба е да разпредели между поколенията възможностите за заетост в рамките на тази професия, което националният съд следва да провери.