"Пет политически партии със сигурност ще влязат в следващия български парламент, според последното проучване на общественото мнение в България преди изборите на 5 април, но който и да е начело на следващото правителство, това няма да има голямо влияние върху отношенията с Република Северна Македония. Наскоро премиерът Зоран Заев и президентът Стево Пендаровски заявиха, че очакват напредък в преговорите с официална София след изборите в страната, но след ветото на България върху европейската интеграция на Скопие, тяхната позиция е подобна на тази на повечето анализатори – че политиката на България към Македония е константна от десетилетия и не зависи от избори“, пише вестник "Слободен печат“, цитиран от Агенция "Фокус".
Изборите не променят нищоСпоред политолога Благойче Атанасоски партийно-политическото отношение към т.нар македонски въпрос в България не се е променило през последните три десетилетия и се корени във времето на комунистическия лидер Тодор Живков.
"За съжаление в България всичко може да се промени, но възприятието на Македония, нейния език и нейната история до 1944 г. - не! От всички партии, които се очаква да преминат прага и да бъдат представени в новото Народно събрание, няма нито една с принципна позиция за не отричане на македонските атрибути, във всичките им производни форми! Разлика има само в тона, словесната реторика и наглостта в изказванията. Обединените патриоти са най-радикалните, което усещаме на кожата си, но ястребите от ГЕРБ също са радикални, като министъра
Екатерина Захариева и евродепутата Андрей Ковачев.
Слави Трифонов, който може да е фактор за формирането на бъдещото коалиционно правителство, е ултрапопулярна обществена фигура с изключително негативно отношение към Македония! Само левицата, водена от БСП и центристката коалиция Демократична България, може да имат по-мек дипломатически и риторичен подход, да не дават официални обидни тонове, т.е. да се използва културно-дипломатическа реторика, но те също са в унисон с добре познатите официални български възгледи, които присъстват както в медиите, така и в научните среди (БАН). Изключение правят десетки университетски преподаватели и писатели, които признават македонските позиции, но те са маргинализирани, за съжаление, с незначителен принос“, обяснява Атанасоски.
Байдън ще пита за РС МакедонияПромяна в българската политика може да се очаква под натиск от новата администрация на САЩ, предупреди българският експерт от Балканите Владимир Владимиров, който вярва, че президентът Джо Байдън "ще попита за ветото на България“.
"Президентът Байдън е изключително добре запознат със ситуацията в Източна Европа и на Балканите. Една от точките, върху които ще се съсредоточи новата администрация на Белия дом, ще бъде укрепването на източните и южните крила на НАТО и ЕС. Със сигурност ще бъде повдигнат въпросът за ветото на България върху РС Македония. Ще има много дипломатически разговори за това дали стратегическите интереси на региона трябва да бъдат заложници на вътрешнополитическите игри и дали Каракачанов ще влезе в следващия парламент“, каза Владимиров пред българската ТВ+.
Той добавя, че темата за Скопие е много важна както за Сърбия, така и за България и че "ако България оттегли подкрепата си за Косово, тогава Сърбия може да й помогне в спора за Македония“.
По-рано бившият началник на Националната разузнавателна служба на България генерал Димо Гяуров предупреди, че очаква натиск от САЩ за разрешаване на спора със Скопие, и призова служителите да се аргументират добре за позицията си, "защото американците разбират аргументите и ясна позиция“.
ПАСЕ: В България все още има нетърпимост към македонцитеВсе още има нетърпимост към македонците в България, каза докладчикът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в доклада си за това колко наблюдаваните държави са изпълнили задълженията си през миналата година. България не е постигнала напредък в ключови области като корупция на високо равнище, свобода на медиите и човешките права на малцинствата, включително македонците.
Докладът отбелязва със загриженост "ендемична нетърпимост към малцинствени групи, особено роми, мюсюлмани, мигранти и търсещи убежище, както и граждани, които се идентифицират като етнически македонци“. В България се появиха враждебни действия срещу малцинствата, включително престъпления от омраза и поредица от анти-ромски митинги.