Често се питаме: Намаляват ли ваксините предаването на COVID-19?

Съществува често срещано погрешно схващане, че ваксинираните хора разпространяват вируса толкова, колкото и неваксинираните.

Това съвсем не е така, информират учените.

Ето как работи…

Ваксините на първо място предотвратяват инфекцията.

Да кажем, че ваксиниран и неваксиниран човек стоят един до друг и двамата са изложени на едно и също количество вирус за едно и също време. Еднакви начални условия. След това вирусът навлиза в носоглъдката и на двамата. Какво ще се случи по-нататък зависи от ваксинационният статус:

При неваксинираното лице вирусните частици се опитват да намерят и нахлуят в клетките. След като вирусна частица влезе в клетката, тя започва да се възпроизвежда бързо. Нужно е определено количество вирус, за да станем заразни. След като вирусът достигне този праг човекът започва да го предава на другите. Човек предава заразата 24-48 часа преди да се разболее (да прояви симптоми).

При ваксинираният човек вирусните частици се опитват да намерят клетки-гостоприемници, но имунната система (и особено неотрализиращите антитела) разпознава вируса и бързо го унищожава. Важно е, че вируса се унищожава преди да влезе в клетките на гостоприемника и по този начин не може да се реплекира. Тъй като вируса не може да се възпроизвежда, ваксинираните не стават заразни. Това явление се нарича "стерилизиращ имунитет", което предотвратява появата на инфекция на първо място. Не всеки получава стерилизиращ имунитет, но ваксините срещу COVID-19 помагат за приблизително 50-75% намаляване на първоначалния риск от инфекция.

Това има огромен ефект върху предаването на вируса в популацията. Не можете да предадете инфекция, която никога не сте получили.

Намаляване на предаването при пробив на ваксините:

Ваксините не са перфектни. За някои с по-малко късмет (и особено тези с висока експозиция като здравни работници), имунитетът, придобит след ваксина, няма да може да улови всички вирусни частици, преди да навлезат в клетките. След като вирусът намери клетка, той започва да възпроизвежда достатъчно вирус, за да направи ваксинираното лице заразно. След това този човек обикновено получава асимптоматично заболяване, но някои пробивни случаи стават леки до тежки.

Въпреки това ваксината все пак действа, което прави случаите на пробив по-малко заразни от неваксинираните случаи.

Ваксината прави това по два начина:

1. Изчиства вируса по-бързо. Ваксинираните са заразни за много по-кратък период от неваксинираните (средно 3-6 дни срещу 13-18 дни с Delta). Досега има три проучвания, които предоставят това доказателство.

2. Намалява броят на инфекциозните частици. През първите няколко дни случаите на пробив имат същия брой вирусни частици като неваксинираните (това се нарича вирусен товар). Но наличието на вирусни частици не означава инфекциозни частици.

Всъщност ваксинираните имат по-малко инфекциозни вирусни частици от неваксинираните. Например, в проучване със здравни работници, ваксинираните и неваксинираните имат еднакъв вирусен товар. Въпреки това, 69% ваксинирани са били положителни за инфекциозен вирус в сравнение с 85% неваксинирани положителни за инфекциозен вирус.

Така че, в заключение, по-голямата част от ваксинираните хора няма да разпространят вируса, ако са изложени. Сред пробивните случаи, ваксините осигуряват по-малко зарАзен вирус, който съществува за по-кратък период от време. Като цяло това води до значително намаляване на предаването на вируса.

Какво можем да кажем за имунитета, придобит след инфекция ("естествен“ имунитет)?

Някои, които не са ваксинирани и преживеят Ковид, изграждат имунен отговор. Това означава, че те също имат неутрализиращи антитела и поради това тялото им действа подобно на ваксинираните: предотвратява инфекцията и по този начин предотвратява предаването.

Проблемът е, че този отговор не е гарантиран. Например, хората с асимптоматично, или леко заболяване може да не проявят достатъчно силен отговор към вариантите на вируса. Ако не реагират, те нямат достатъчно неутрализиращи антитела, за да предотвратят инфекцията и по този начин предаването на вируса.

Ако неваксинираният изгради имунен отговор, трайността на защитата също е променлива. Имунитетът, предизвикан от инфекция, продължава най-малко 90 дни и максимум 5 години. Математическите модели установиха, че средно хората ще изградят имунитет срещу SARS-CoV-2 за 16 месеца.

Поради това реинфекцията е много по-висока сред неваксинираните. Две рецензирани проучвания установиха, че процентът на повторно заразяване е 2.5 до 5 пъти по-висок при имунитет, придобит след инфекция, в сравнение с имунитета, придобит след ваксина.

В заключение:

По-голямата част от ваксинираните хора няма да разпространят вируса, ако са изложени. В случаите на пробив на ваксините се генерират по-малко инфекциозни вирусни частици, които съществуват за по-кратък период от време. Напълно ваксинираните хора представляват незначителна заплаха за предаването на вируса в популацията. Бустерите също помагат. А за тези с имунитет, придобит след преболедуване, не е съвсем ясно дали допринасят за намаляване на предаването, пише Your local epidemiologist..