ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Музика
Личности
Културни
Кино и филми
Други
Кулинарни
Етнограф: Баба Марта отбелязва прехода от зима към лято | ||||||
| ||||||
"Това е началото на новата аграрна и скотовъдна година и е в пряка връзка с някои представи в нашия народ за изтичащата зима, за появата на новото слънце, за настъпването на пролетта и съответно на лятото", коментира още Дияна Тодорова. По думите й, първият ден от месец март се свързва с редица профилактични и предпазни мерки, които са свързани отново с представата за прорастването, за здравето, за цикличното обновяване на природата, а също така с необходимостта от магическо символизиране на всички тези процеси. "Това е довело до редица обредни практики и до обособяването на редица вярвания и забрани на първи март. Така например къщата основно се е почиствала, трябвало е да се изтупат всички завивки, дрехи, постелки както и да се изхвърли сметта от двора. Всъщност това първомартенско чистене и метене представлява едно символично изнасяне на зимата, т.е. на нещо старо, лошо и неблагоприятно" посочва още Тодорова. Уредникът на музея допълни, че чистенето е било съпровождано също така и с паленето на огън, който е символизирал въвеждането на новото слънце в къщата. "Почти в цялата страна и тук във Варненския регион е характерна практиката да се изнасят червени тъкани, дрехи отпред на оградата като това изнасяне има защитна и предпазна функция. Освен на оградата на къщата те са се поставяли и по клоните на дърветата, прозорците и вратите на дома. Изнасяните дрехи са били предимно женски, това са били червени престилки, кърпи, рокли и по-рядко мъжки, като обикновено това са били червени пояси", допълни Диана Тодорова. Най-същественият момент в първомартенската обредност Диана каза още, че това е изработването на мартениците. "Това е ставало най-често вечерта срещу 1-ви март или рано сутринта преди изгрева на слънцето. Те са се правили в домашна обстановка, от жените в семейството - майката или бабата. Използвала се е предимно вълнена или памучна прежда, много по-рядко коприна в двата основни цвята са били бяло и червено. Правили са се и многоцветни мартеници, с по три или четири цвята, като те са по-често срещани в Северозападна България и в Родопската област", категорична бе Диана Тодорова. |
Още по темата: | общо новини по темата: 26 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/5 ] следващата страница |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
На 50 години Росица Пейчева стана майка за трети път
14:47 / 14.05.2024
Камери са заснели движението на джипа и момента на трагедията
08:45 / 14.05.2024
Поискаха оставката на шефа на КАТ Пловдив
15:08 / 15.05.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години? | ||
Д-р Гарабед Томасян (2043) | 15% | |
Спас Гърневски (1824) | 14% | |
Д-р Иван Чомаков (1244) | 9% | |
Славчо Атанасов (3433) | 25% | |
Иван Тотев (3808) | 28% | |
Здравко Димитров (1148) | 9% |