Сегашната чинарова гора от западен чинар е изключително рядко природно явление. Тя е вторична сукцесия след изсичане на старите чинарови дървета. Тази гора била засадена от Никифор Ксифий, западно от неговия дворец. Имал е голям дворец-крепост южно от село Беласица (днес с. Белащица) край Филипополис (Пловдив). Разкаялият се българо-византиец Никифор Ксифий посадил толкова дървета, колкото хора ослепил, с цел да изкупи поне малко вината си към ослепените. Според легендата Никифор Ксифий има изключителен принос за поражението на цар Самуил през 1014 г. при село Ключ, Беласица планина, край Петрич, когато открива таен път и се появява в тила на българската войска на цар Самуил. Тази негова маневра довела до победата на византийския император Василий ІІ над българската армия. Никифор е бил романизиран българин - сираче. Пак според легендата самият Никифор Ксифий се наричал Николай и на 11-годишна възраст като робско дете е отведен в Константинопол от Стара Загора за войник, където бил обучаван на византийска наука и изкуство. Останки от двореца-крепост на Никифор Ксифий има южно от село Белащица. В местността Чифлика (в землището на село Белащица, на три километра от околовръстния път на Пловдив) расте най-дебелото дърво в България - чинар (явор) на повече от 1100 години, с обиколка на ствола 13,7 метра, както и няколко други стари и дебели чинари. На неговото величие и растящата до дънера му изящна "калина" е посветен шедьовърът на живеещия по това време в Белащица Пенчо Славеков - "Неразделни" ("Стройна се калина вие на брега осамотени, кичест явор клони сплита в нейни вейчици зелени...") Западно от кулата и вековното дърво е полуразрушеният бивш турски конак, в който има дърворезбовани тавани и интересни стенописи.

Много добра новина!

Крайно време беше,че както беше почнало строителство и там един чинар нямаше да осане