"Това е една не нова версия - че Дякона е погребан в Позорните гробища - Кюлуците, североизточно от тогавашна София", обясни подполк. Радков. 

Той се позовава и на едно малко известно стихотворение на Константин Величков - "Паметникът на Васил Левски", писано 8 години след обесването на Апостола. В него авторът недвусмислено обвинява българите, широката общественост и управата, че са зарязали Дякона в блатата.

"Като пресметнах къде е най-ниското място (по метода на Уинтроп за последователността на твърдите ориентири), стигнах до тази дълбока градинка, която се явява част от Позорните гробища", обясни Радков.

Градинката се намира непосредствено до бул. "Васил Левски" срещу Математическата гимназия, а нивото й е на метър и половина под булеварда.

Радков е обсъдил с археолога проф. Николай Овчаров възможността там да се направи теренно проучване като се сканира местността със земен радар, с който да се установи дали има некропол и скелети под земята. 

"Имаме запазен генетичен материал от Апостола, така че ако бъдат открити човешки останки, лесно може да се разбере дали са негови", смята криминалистът.

Радков е сред тези, които отричат хипотезата на покойния Николай Хайтов, че след обесването на Левски тялото му е било преместено и погребано в църквата "Света Петка". Според него, не е възможно тялото да е носено километър и половина и то покрай някогашния турски конак, без това да бъде забелязано.