Най-вероятно извършителят на убийствата в Маноле е изпитвал затруднения да се адаптира към високите изисквания на жертвите му. Това заяви в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" доц. Неделчо Стойчев, криминален психолог и бивш ректор на Академията на МВР.

"Това са хора от т. нар. социализирани представители на малцинствата. Даже аз бих допуснал, че статусът, който е имал семейството на жената, тъщата най-вероятно е бил по-висок и като образование, и като имотност, в сравнение с техния зет. И той през цялото време най-вероятно е изпитвал затруднения да се адаптира към техните високи изисквания.

Стандартът на живот при всички положения е израз и на самочувствието на съответния човек. В крайна сметка, той също е искал да бъде припознат като човек, който има някакво влияние или някакво отношение и значимост за тях, обаче в крайна сметка, сигурно през годините не е получавал такива знаци, а точно обратното – бил е неглижиран, отхвърлян, винаги са му се търсили някакви кусури, може да е имало подигравки.

Мисълта ми е следната: че ако той имаше по-висок статус от тях, той не би прибегнал по този начин да разрешава конфликта, да ги убива и след това, поради липса на всякаква перспектива за себе си, да слага край на живота си. Той би намерил други начини, други способи, с които да демонстрира своето превъзходство и да се опита да реши този конфликтен възел", коментира доц. Стойчев.

По думите му инцидентът в Маноле има всички характеристики на една битова драма: "Най-вероятно през годините той много често сигурно е мислил или пък се е заканвал, че ще направи това нещо, и най-накрая, стигайки до това решение, го е осъществил на практиката, тъй като не е виждал оттук нататък никакви перспективи за себе си и най-вероятно връзката, която е имал със съпругата си, да продължи по обичайния начин. 

Човекът, който е извършил престъплението, се е самоубил, което означава, че може да предположим, че най-вероятно това, което го приемаме като събитие, с което той не е могъл да се съгласи, не е могъл да го отработи рационално и се е превърнало в един такъв непреодолим, травмиращ фактор, за да реши да убива", обърна внимание криминалният психолог.

Според него случилото се е най-вероятно някакво окончателно решение: "Това е поредният случай на обострени семейни взаимоотношения, които явно са протрахирани, продължителни във времето, и завършват с такъв трагичен край, какъвто се е случил в село Маноле.

Явно е, че е имало дългосрочен конфликт, при който нещо се е случило непосредствено преди конфликта. Когато се правят психологични анализи на такива тежки престъпления, обикновено се търси някакъв пусков елемент и фактор – нещо, което се е случило непосредствено преди извършителят да реши да отнеме живота на жертвите.

Най-вероятно той се е почувствал отхвърлен, унизен, и в крайна сметка е решил и да се самоубие, тъй като в крайна сметка най-вероятно той оттук нататък вече не е виждал никаква житейска перспектива за себе си".