Не виждам сериозни препъни камъни по темите, по които има съгласие в предложения за обсъждане законопроект, а именно в посока на съдебната власт. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус" на
"Фокус" Екатерина Михайлова, юрист и преподавател в НБУ, по повод обсъжданията на предложенията на ПП-ДБ за конституционни промени в Комисията по конституционни въпроси.
"Това е нещо, по което има съгласие, че трябва да бъде направена сериозна трансформация и да се направят промени в съдебната власт, които да доведат до бърз, справедлив процес за българските граждани. Има съгласие и за това да има по-голяма възможност за сезирането на Конституционния съд", добави Михайлова.
По думите ѝ предложението на ПП-ДБ правителството в оставка да играе ролята на служебно правителство, както и другото предложение – за назначаване на лица, които са от средите на парламента, който се разпуска, и ако не се постигне съгласие – фигури, които няма очакване да тръгнат да правят политическа кариера, авторитетни фигури на важни държавни позиции, всички тези предложения предстои да се внесе като законопроект и да се подложи на обсъждане.
"Идеята да отпадне или да се преформатира начинът, по който се предлага служебно правителство, дойде от тези последни 2 години, в които поради политическата криза и невъзможността да се излъчва редовно правителство, стана така, че в дълъг период от време България беше управлявана от правителства, назначени от президента Радев в отсъствието на работещ парламент, който да го контролира. Много често се казва, че това прилича на президентско управление. Но където има такава форма на управление, имаме и действащи парламенти, даже ако гледаме модела на САЩ, там дори имаме двукамерен парламент и не е толкова безконтролно от това, което е в България", допълни тя.
Относно правомощията на президента спрямо третата власт според проф.
Екатерина Михайлова това отнемане на правомощия не е оправдано, защото размества балансите във властите в страната: "Президентът е извън трите власти, но има досег с всяка една от тях, и отнемането на това правомощия реално отнема досега му въобще към съдебната власт."
"Има аргументи за ограничаване и против ограничаване на мандатите на кметовете, но това е политическо решение, не юридическо. Вярно е, че някои кметове превръщат управлението си във феодални владения, въпросът е дали това може да бъде спряно с намаляването на мандатите и дали няма да се случат други лоши практики.", каза още Михайлова.
Споровете относно реформите в съдебната власт са по-малко и по-скоро концептуални: "Има съгласие да вървим към европейския стандарт за независимост на съда и съдиите и в кадрово управленско решение. Така че от квотата от парламента, която се избират представители във Висшия съдебен съвет да са по-малко от хората, които ще бъдат избирани от самите съдии. И обратното, в Прокурорската колегия да има превес от гражданската част като присъствие спрямо представителите на прокуратура и следствие. Там вече има постигнато съгласие да се върви в посока именно на по-голяма независимост на съдийското самоуправление и ограничаване на правомощията на главния прокурор, по-голяма отчетност."
Проф.
Екатерина Михайлова изрази надежда, че разглежданият законопроект, който се очаква да бъде внесен и обсъден, да бъде толкова добре изпипан юридически, че да не се стига до Конституционен съд.