Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Цигарите ще намалеят, индустрията все повече се насочва към производство на бездимни тютюневи изделия | ||||||
| ||||||
През 2022 г. в България бяха регистрирани 3747 тютюнопроизводители, през 2023 г. – 7374. 8295 са тютюнопроизводителите и заетите с тютюнопроизводство земеделски стопани за 2023 г. Това заяви в интервю за БГНЕС Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите (НАТ) и президент на Европейската асоциация на тютюнопроизводителите UNITAB. С промените в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия през 2016 г. бе създаден Регистър на тютюнопроизводителите, стопанисван от Министерство за земеделието (МЗ), в който всяка година се вписват тютюнопроизводителите. "МЗ на база този регистър знае колко са площите, върху които се разсажда всяка година тютюн, колко е броят на тютюнопроизводителите и когато приключи стопанската година какъв е обемът на производство от четирите сортови групи тютюн, които се отглеждат в България“, обясни Филев. В България се отглеждат двете дребнолистни ориенталски сортови групи "Басми“ и "Кабакулак“ и двете едролистни – "Бърли“ и "Вирджиния“. "Тютюнът и други земеделски растения не виреят на жълтите павета“, подчерта Филев. Преди 15 г. почти не е имало област в България, в която да няма тютюнопроизводство. Днес то се развива само в три региона. Първият, най-масов, е в Южна България, Източни Родопи с Областите Кърджали, Хасково, Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Ямбол. Второто концентрирано място с тютюнопроизводство е Пиринският край, най-вече Благоевградска област с четирите си общини Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча, Хаджидимово. И третият крупен тютюнопроизводителен регион на България е цялото Лудогорие в Североизточна България с четири основни области – Русе, Силистра, Разград и Шумен. Производството на тютюн възлиза на 6 хил. тона за целия стопански цикъл на 2023 г. за четирите сортови групи. "През периода 2007, 2008, 2009 г. в България тютюнопроизводителите, които бяхме регистрирани, бяхме около 42 хил., и тогава обемите на производство бяха между 52 до 54 хил. тона суров неферментиран тютюн от полето“, каза Филев. Председателят на НАТ обясни, че и в момента тече регистрацията за 2024 г. в Регистъра на тютюнопроизводителите, като успоредно с това те кандидатстват по интервенцията "Преходно национално доплащане на тютюн“ (ПНДТ) за Кампания 2024. "В настоящия програмен период 2023 – 2027 г. тази интервенция по настояване на България също е приложима и 8295 тютюнопроизводители са потенциални бенефициенти по схемата за 2023 г. Дори и в момента тече и подаване на заявления за помощта от Украйна за трета поредна година, в която участва и тютюнът като законно отглеждано земеделско растение“, отбеляза той. Филев уточни, че има и около хиляда земеделски производители, които не са длъжни да се вписват в Регистъра на тютюнопроизводителите, т.е. 8295 са тютюнопроизводителите и заетите с тютюнопроизводство земеделски стопани за 2023 г. След 31 май 2024 г. ще стане ясно колко тютюнопроизводители в България са регистрирани по стопанския цикъл, като прогнозата на браншовата организация е, че цифрата ще надхвърли 8 хил. души, тъй като само в първите 10 дни от началото на регистрацията са вписани над 6 хил. тютюнопроизводители на национално ниво. Процесът в една стопанска година в тютюнопроизводството трае почти 12 месеца. От февруари стартира процесът на отглеждането на лехи, в които се произвежда разсада, който се разсажда на полето през целия месец май, понякога дори и до средата или края на месец юни. "След това предстои отглеждането на тютюн на терен на открито. До месец октомври се прибират листата на няколко беритби от няколко беритбени пояса. До края на месец октомври тютюневата суровина е по сушилните и по складовете на тютюнопроизводителите“, разказа председателят на НАТ. Той уточни, че през ноември и декември суровината се заготвя, прави се предварителната фермерска манипулация на тютюневите и сухи листа във формата, под която се продава през декември, януари и февруари на търговските оператори, с които още в началото но стопанския цикъл се сключват договори. "България не е много голям производител на тютюнева суровина“, каза Филев и добави, че в годините от 2021 до 2023 г. производството държи хоризонта от около 6500 тона годишно, като в същия този период във всяка една от годините внася около 12 – 13 хил. тона тютюн от други страни и континенти. Секторът не се оплаква от вноса на тютюн, а напротив – по този начин се запълват промишлените капацитети на търговските предприятия, на които родните тютюнопроизводители продават. "Те го преработват, съответно има и експорт и на български тютюн, и на вносен в България, но преработен в България. На фона на вноса на тютюн в България и преработката на нашия българския тютюн, добавената стойност в преработката на тютюн остава в България“, обясни Филев и уточни, че продажната цена за 2023 г., която са получили българските тютюнопроизводители, е била рекордна. Председателят на НАТ коментира, че за младите поколения тютюнопроизводството се оказа трудно занимание. Според него въобще цялото земеделие страда от липсата на интерес от страна на по-младите. Филев обърна внимание, че бяха променени референтните години, върху които се изчислява единичната ставка по сортови групи по интервенцията "Преходно национално доплащане за тютюна“. "Интервенцията е необвързана с производството. Изчисляват се ставки върху производствата до миналата година от референтните години 2007, 2008, 2009. В стратегическия план вече имаме одобрена от ЕК и заложено за 5 г. напред, че новият референтен период са годините 2016, 2017, 2018. Успяхме в стратегическия план в полза на тютюнопроизводителите да защитим нова методология по фиксиране на количеството, върху което се изчислява ставката за преходна национална помощ за тютюна“, каза още той и уточни, че първата година в кандидатстването тютюнопроизводителят има право да посочи една от трите референтни години, която му става основна референта година. Филев коментира и намалява ли производството и търсенето на тютюн у нас заради бездимните нагреваеми тютюневи изделия. "Дали да пуши, или да не пуши един индивид това е право на личен избор. Индустрията се насочва по-осезаемо и повече към производството на бездимните тютюневи изделия за сметката на намаляването на цигарите“, отбеляза той и посочи, че секторът няма притеснения. Филев отправи препоръка към държавните и европейските институции да защитават първо европейското, в частност българското родно производство, да защитават и сегментите в икономиките, които са основни донори всяка година в бюджетите на държавите. В заключение той призова за създаване на инфраструктура и продължаване на интервенцията "Преходна национална помощ за тютюн“ и през бъдещия програмен период на ЕС 2028 – 2034 г. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Mокрите кърпички отиват в историята?
09:57 / 27.04.2024
Изтеглят от пазара опасен сладолед
15:40 / 27.04.2024
Защо се стигна до бой за олио по магазините
09:09 / 27.04.2024
Веселин Маринов: Страх ме е да отида в моята къща
08:18 / 28.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
