Пловдивските учени на протест: Нужна ли е наука на България? | ||||||
| ||||||
Около 100 пловдивски учени от Централната лаборатория и шестте филиала на БАН се събраха на митинг, за да поставят исканията си за повече уважение към техния труд. "Искаме нещо простичко - науката и образованието да бъдат също приоритет, както редът и сигурността, магистралите и здравеопазването. Бюджетът ни е съкратен не с 20%, а с 40%. Финансовият министър казва, че съкращава администрация. Ами аз нямам администрация. Секретарката ми е едновременно и личен състав, и куриер, и склададжия, а последната седмица работеше и на една машина", разказа директорът доц. д-р Румен Каканаков. Средните заплати на учените са 600 лв., а напоследък са паднали на 300 лв., за които се разчитало на собствени приходи, а не на бюджетната субсидия. От около 30-те души в лабораторията от пет млади учени единият вече заминал за Англия, другите били на средна възраст или 65-годишни като директора. "За чест и слава вече никой не работи. Ако ние си тръгнем, никой няма да дойде тук. С половин заплата трудно се живее", отбеляза 31-годишният д-р Николай Петков. Всяка фирма износител на инструменти в Европейския съюз е клиент на лабораторията, тъй като в общността не им купували стоката без високо износо-устойчивото покритие, което правят тук. "Върху твърдосплавни пластинки от волфрамов карбид нанасяме титанов нитрит", обясни доц. Каканаков. Това се прави в уникална швейцарска камера, която струва 1 млн. лв., но им я продали за 800 хил. лв. Направили голямата отстъпка на лабораторията, за да я тества.Това е първата подобна машина в Европа, втора и трета се правят за Германия и САЩ. Според доц. Каканаков правителството не им обръща внимание, защото в цялата академия работят 7500 души. "Ние не сме таксисти, не сме фермерите с тракторите, за да се уплаши правителството от нас. Нужна ли е наука на България? Може би Брюксел не се вълнува от това, може би му трябваме като пазар и държава от изпълнители", предположи той. |