Всички тези неща зависят от мен дали ще ги преодолея, или не, не така стои случаят от вашата статия от 02.07.14 с родилката, която се нуждае от кръвопреливане. На нея трябва друг да й помогне и едва ли не животът й не зависи само от нея.

Наречете ме както искате, но аз смятам, че всеки има дълг към обществото или просто от човещина да дава каквото реши, за да помага на хора в неравностойно положение. Та да стигнем на въпроса.

Работя от 8 до 17 и реших, че колкото и да съм уморен, ще помогна на жената в споменатата по-горе статия. Отидох в Центъра за трансфузионна хематология на "Пещерско шосе" към 18,10 ч. 

След доста лутане намерих Центъра. Там от вежлив облегнат мързеливо на стената санитар и две медсестри, които вършиха задълженията, си удобно седнали на масичка с кафе, ми беше любезно обяснено, че може да се дава кръв от 8 до 14:30 при тях и до 18:00 в другата болница на бул. "България".

Обясних, че става въпрос за спешен случай и през обявеното от тях време съм на работа и нямам възможност точно тази седмица да изляза.

Те благодариха за усилията и вдигнаха усмихнато рамене в знак на недоумение. След тази случка искам да се извиня на родилката, че аз няма да мога да дам кръв, защото нашата здравна система не е сложила персонал, който да ми я вземе сега.

Те работят до 14:30. През другото време, скъпа родилке, нас (както се казва) кучета на яли... Оставям на вас, приятели от Plovdiv24.bg, преценката дали аз или здравната система сме прави, и кой на кого е и не е длъжен да помага в тези явно вълчи времена.

Ще завърша писмото си с една неприятна, но явно точна за времето, в което живеем, латинска поговорка: Homos homini lupus est ("Човек за човека е вълк").