ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Какви мерки трябва да предприеме България, за да не се върне във времената на криза?
Автор: Екип Plovdiv24.bg 12:06 / 27.03.2020Коментари (0)5116
©
Хибридните сайтове от седмица насам изпушват. Те се надпреварват да отписват Европейския съюз и за пореден път оповестяват неговата смърт. Както, разбира се, и смъртта на еврото. Оплакват и "липсата на европейска солидарност" и я сравняват с помощта на Путин за Италия, изпратена с няколко самолета. Изобщо, как човек в една такава ситуация да не разгради ЕС и да махне всички санкции за Русия. А защо не и да кандидатства (индивидуално поне) за Евразийския съюз и рублозоната.

С тези внушения вече трябва да сме свикнали - те не са повече от семпла пропаганда на братски славянски президенти с нездрав уклон към дълговечност. В този хор на оплаквачките на липсата на европейска солидарност обаче неочаквано се включи и премиерът на България Бойко Борисов. Той героически заяви, че в кризата всички са се затворили и мислят само за себе си. Ние, българите, трябва да разчитаме само на себе си, т.е. на него.

И на подобни премиерски откровения сме се наслушали. В крайна сметка криза е, всички са изнервени, нормално е човек да се изпусне. А и на фона на добрите неща, които правителството върши в една тежка ситуация, реторическите забежки са най-малкият проблем. Все пак, обаче, струва си сериозно да се мисли за състоянието на европейската интеграция във време на изключително остра криза. Ако ЕС не успее да излезе солидарен и ефективен от нея, хибридните сирени ще станат оглушителни.

От българска гледна точка, ако има надежда за приемлив изход от настоящото извънредно положение, то тя е свързана с интелигентни действия и масивни икономически мерки както на ниво ЕС, така и от европейските правителства и еврозоната. Тези мерки са следните:

1. В краткосрочен план ЕС ще даде финансова помощ за справяне със здравните аспекти на кризата. За България свежите пари засега са около милиард и половина евро, като в тази сума влизат неизползвани еврофондове и подкрепа за ликвидността на финансовата система. Това не е много, но е добре дошло като първи омекотител на икономическия удар.

В този план са много важни мерките, които на ниво ЕС ще гарантират продължаването на движението на стоки през континента (т.нар. зелени коридори): блокирането на превоза ще е катастрофално за всички. И накрая, общо закупуване на определени материали и оборудване също би било нещо добро в тази ситуация. Примерът на Германия, която прие да лекува италиански пациенти, също е нещо, което е добре да прерасне в солидарна политика на ниво ЕС;

 

2. Много по-важно е какви ще са дългосрочните икономически мерки на ЕС в кризата. Част от тях вече са налице и се състоят в разхлабване на финансовите ограничения за поемане на публичен дълг и дефицит в еврозоната. Също така след кризата от 2012 година ЕЦБ вече има инструменти за гарантиране на неограничена ликвидност в извънредна ситуация, а настоящата е точно такава. Това е много важно, защото банкова криза трябва да бъде изключена като възможност още отсега.

България не успя да влезе в чакалнята на еврозоната, но въпреки това трябва да настояваме за сериозни гаранции от страна на ЕС при евентуално влошаване на финансовата ситуация у нас. Тъй като сме в напреднали преговори с еврозоната и тъй като политиката ни до момента е била разумна, имаме добри аргументи да си осигурим потенциална финансова подкрепа като гаранция, която най-вероятно няма да има нужда да ползваме.

 

3. Истинската дългосрочна мярка за стабилизирането на икономиките в ЕС ще дойде чрез поемането на значителен публичен дълг от страна на правителствата на държавите-членки. Тази мярка би била ефективна, ако е координирана между всички: както като размер, така и като стратегия за изразходване на средствата. От ръководството на ЕС заговориха за "Европейски план Маршал", но това е метафора. Целият бюджет на ЕС е около 170 милиарда евро (колкото БВП на Гърция), така че подобен план не може да бъде реализиран от Брюксел.

Задачата на ЕК ще е да координира в тази посока правителствата на големите държави - Германия, Франция, Италия и т.н.. Франция и Испания поискаха създаването на еврооблигации за справяне с тази ситуация. Това би бил дълг, зад който солидарно стоят всички европейски държави. Германия вероятно ще наложи вето над този план, защото тя традиционно е против поемането на отговорност за дълговете на другите. Но ако ЕЦБ продължи като антикризисна мярка да изкупува дългови книжа на всички държави в неограничени количества (макар и индиректно през търговските банки), солидаризирането на публичния дълг в еврозоната ще стане неизбежно. Германия едва ли ще блокира подобна мярка, защото това би бил краят на еврозоната.

 

4. Не е изключено кризата да доведе и до увеличаване на размера на Европейския стабилизационен механизъм - един наднационален инструмент на държавите от еврозоната. Неговите възможности към момента са да дава до 700 милиарда заеми на страни-членки в затруднена ситуация. През 2012 кризата доведе до създаването на този механизъм. Настоящата криза може да окуражи неговото разрастване. България няма пряк достъп до парите от този фонд, защото се забави с еврочленството си. Но така или иначе една по-силна еврозона би играла безспорна стабилизираща роля в България, а би могла и да окаже по-адекватна помощ на страната при изостряне на ситуацията.

 

5. България сигурно ще се наложи да поеме нов, значителен дълг в някакъв момент. Правителството е право да не изразходва тази възможност в началото на кризата, но и би било неразумно да няма готовност за излизане на пазарите на дългови книжа в подходящ момент. Една стабилна еврозона би облекчила много и нашата ситуация при подобна евентуалност.

 

Този кратък анализ на Даниел Смилов за "Дойче Веле" цели да покаже до каква (огромна) степен българската стабилизация зависи от положението в ЕС и мерките, предприемани от страните-членки. Всеки сравнително оптимистичен сценарий би залагал на успеха на гореизброените мерки. В противен случай размерите на предстоящата криза биха могли да ни върнат десетилетия назад. А идеята, че всяка страна ще се спасява поотделно, е просто пряк път към миналото. Но в неговата най-безславна форма.


Още по темата: общо новини по темата: 17009
15.03.2024 »
12.03.2024 »
10.03.2024 »
08.03.2024 »
06.03.2024 »
06.03.2024 »
предишна страница [ 1/2835 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Първа лига, сезон 2023/2024
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Кабинетът "Денков - Габриел"
Почина патриарх Неофит
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години?
Д-р Гарабед Томасян
Спас Гърневски
Д-р Иван Чомаков
Славчо Атанасов
Иван Тотев
Здравко Димитров
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: