Plovdiv24.bg подкрепя инициативата на ОП "Младежки център" за
изготвяне на специални табели със снимка и обогатена визитка на всичките 45 олимпийски медалисти на Пловдив. Нашата медия ще публикува всеки уикенд по две интервюта с героите на града ни.
Интервютата са направени специално за проекта "Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП "Младежки център - Пловдив. Те умишлено са без визитка на съответния спортист, тъй като тези визитки ще са приятната изненада за пловдивчани, когато проектът на Гребния канал се реализира напълно. Днес ви представяме двукратната олимпийска вицешампионка на четворка скул в гребането (1976 и 1980) Гинка Гюрова.
Защо решихте да се занимавате с гребане?Аз харесвах и тренирах лека атлетика. Когато кандидатствах в Пловдив, г-жа Милка Кулева дойде в техникума, в който учех, и ме мотивира да започна да спортувам гребане. Благодарение на нейната настойчивост аз продължих да практикувам този спорт.
А след това как достигнахте до олимпийски медал?С много труд и упоритост. Непрекъснато се провеждаха контролни срещи, благодарение на които успяхме. Тренировките бяха много тежки, но имахме амбиция да се реализираме и да се представим на ниво. Може би спортният дух ни е водел, за да можем да се класираме по-напред. Това ни помогна да направим и лодки с отбори, с които да се представяме достойно на световните първенства и олимпийските игри.
Какви качества трябва да има един спортист, за да спечели олимпийски медал?Основно трябва да са воля, спортен хъс, спортна злоба и желание за реализация. И страшно много труд.
По-различно ли е да спечелите олимпийски медал, отколкото от което и да е друго състезание?Много по-различно е. На Олимпийските игри виждаш хора, които не можеш да видиш на никое друго място. Докато на световното първенство отборът на всяка държава е настанен самостоятелно и отделно то другите. В олимпийското градче абсолютно всички отбори от различните видове спорт са на едно място. Виждаш спортни величия и изживяваш класирането на всички състезатели. Спомням си, че сутрин се правеше една обща среща, на която представителите на България отчитаха представянето на нашите състезатели, честитеше се на олимпийските медалисти и призьори. Това също много ни действаше. В същото време пък вълнението беше много голямо. Особено в Мон Реал, което беше първата ни олимпиада. Може би това вълнение ни изигра лоша шега и от пренавиване не успяхме да спечелим златния медал.
Как се постига синхронът в отбора?За да се направи една голяма лодка е много по-сложно отколкото малка, защото се състои от 4 човека. А ние бяхме четири съвсем различни характера. Трябва първо да си паснат характерите, след това да се пасне техниката на гребане – синхронът е много важен. Трябва всички – и четирите – да гребем като една, а това се постига с много тренировки и с много труд. Но въпреки всичко, успяхме.
Вие сте се състезавали и на двойка, и на четворка. Има ли разлика? Има разлика. Изключително важен е партньорът, с когото ще си. След Олимпиадата в Монреал през 1976 г. Лиляна, с която гребяхме, се омъжи. С нея си бяхме паснали и бяхме изравнили техниката на гребане. След това се състезавах с едно момиче от "Левски“ и нейната психика беше малко по-лабилна, отколкото трябва да бъде психиката на един състезател, и това може би ни и попречи за добра реализация. На тренировки и на регати се представяхме много по-добре, отколкото на световно първенство. Тя просто някак си не можеше да приеме факта, че ние можем да станем първи или втори. Няма да забравя едно от състезанията преди световното първенство – бяхме една от най-големите регати. Поведохме германките и тя изведнъж спря. Не можеше да си представи, че ние ще ги победим, защото те бяха непобедима сила. За да бъдеш състезател, е много важно да имаш стабилна психика.
Какво е Вашето послание към младите хора? Спортът изисква много труд, много лишения, но пък дава мотивация и за развитието в живота. Спортът учи на много трудолюбие, борбеност, да преодоляваш всички трудности, които се появяват пред теб в живота. Изгражда и психика, чувство за самосъхранение и за развитие. Просто ги призовавам да се върнат към спортните терени, дори да не станат големи спортисти – поне да могат да си създадат хъс за победа. Това ще им помогне много в живота.