 © |  |
Plovdiv24.bg подкрепя инициативата на ОП "Младежки център" за изготвяне на специални табели със снимка и обогатена визитка на всичките 45 олимпийски медалисти на Пловдив. Нашата медия ще публикува всеки уикенд по две интервюта с героите на града ни.
Интервютата са направени специално за проекта "Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП "Младежки център - Пловдив. Те умишлено са без визитка на съответния спортист, тъй като тези визитки ще са приятната изненада за пловдивчани, когато проектът на Гребния канал се реализира напълно. Днес ви представяме волейболната легенда Анка Узунова.
Защо избрахте да тренирате волейбол?
Аз съм от едно село - Копривлен, Благоевградска област, в което имаше много хубави спортни площадки. Имахме и учител, който държеше на спорта. Започнах да тренирам баскетбол и лека aтлетика, но изведнъж се озовах на волейболното игрище и оттогава до края на спортната ми кариера, даже до преди 5 години, е само това - волейбол.
Какви качества изгражда у човек отборната игра?
Отборната игра изгражда дисциплина, подреденост, точност – досега не съм закъснявала никога за тренировка или за мач. Най-много учи на дисциплина и уважение към колегите, защото е колективен спорт. Трудно е да си в екип с още 15 различни характера. Важна е и ролята на треньора, който да съумее да ги направи и приятели, да няма караници и разправии, защото така целият отбор се движи напред. Мисля, че е по-трудно да си в колектив. В индивидуалния спорт, ако не се справиш с изпитанието, няма кой да ти помогне. Но в отборната игра, ако днес не е твоят ден, а колегите ти играят достатъчно добре, донякъде могат да компенсират грешките ти.
Как се стига до олимпийски медал?
Тайната е къртовски труд, ама много труд, и много тренировки. Понякога са по 3 пъти на ден и се налага да идваш допълнително. Но след като видиш, че успехите идват, че ставаш все по-добър, желанието да достигнеш третото, след това второто и първото място, става още по-голямо. И като започнеш да ги постигаш продължаваш да тренираш още повече, за да спечелиш още повече. На Олимпийските игри през 1980г. в Москва не стигнахме до златото, а до бронза. Но това не ни отказа – станахме европейски шампионки в София още следващата година. За да се получават нещата, трябва нонстоп да тренираш.
Кой е най-паметният момент от кариерата Ви?
За мен това е Европейската титла в София през 1981г. Синът ми беше на 6 години и през целия мач беше на раменете на баща си. Аз го поглеждах от време на време и ми даваше сили. А и тогава играхме пред наша публика в София. Половин час, след като бихме рускините, не знаех къде се намирах, чувството е неописуемо. Спомням си го като ден днешен.
Какъв е заветът Ви към младите?
Спортувайте, спортувайте, спортувайте. Истината е в спорта. Щом сте се захванали – борете се, докато не постигнете резултати. |
Зареждане ...
виж галерията
