©

Бивши и настоящи ученици от ЕГ "Пловдив":	виж още

По думите ѝ нямало случай Виденов да не може да отговори, като го вдигне в час. Обичал да прави обобщения след изказванията на съучениците си. Бил отличник и знаменосец.

"Сигурно е страдал повече от другите заради кризата в страната, когато бе министър-председател. Стана жертва на обстоятелствата. Други командваха тогава и той не можеше сам да промени нищо", казва Янакиева. 

Съпругата на президента Петър Стоянов - Антонина, също е възпитаничка на Английската и на г-жа Янакиева. За нея казва, че била умна и амбициозна. Момичетата не я долюбвали, но момчетата се надпреварвали да я ухажват.

"Беше хубава и интересна. Още тогава се обличаше с вкус", обяснява учителката.

И проф. Станислав Семерджиев, ректор на НАТФИЗ трети мандат, е кадър на легендарната Английска гимназия и на Велика Янакиева.

"Съучениците му го наричаха Стенли. Уважаваха го, той много добре говореше и рецитираше. Няколко пъти щяха да го накажат на учителски съвети, че вместо задължителния тъмносин шал носеше червен или бял. Налагаше да го спасявам", усмихва се учителката.

На кандидатстудентския изпит за ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) вместо литературно съчинение Стенли написал поема в бели стихове по зададената тема.

"Изложих и себе си, и вас", оплакал се той на Янакиева. 

След като обаче ѝ описал какво направил, учителката била убедена, че ще получи отлична оценка. Така и станало.

"Истината е, че в Английската гимназия имах двама преподаватели, които оставиха отпечатък в живота ми - Велика Янакиева по български език и литература и Манчо Ненчев по математика. По първия предмет бях добър, но по втория - слаб", казва проф. Семерджиев.

Един ден Ненчев го извикал и му казал: 

"Янакиева е убедена, че от теб ще стане страхотен литератор, затова няма да те мъча. Но ако не си перфектен при нея, мисли му - ще ти го върна тъпкано с математиката."

Стенли не му дал повод да изпълни заканата си. Четял много и пишел училищни пиеси. По думите му Янакиева била негов духовен водач.

"Тя беше вторият човек след майка ми, който повярва в моите заложби. Всичките ми изяви в гимназията минаваха през нейния разум и душа", обяснява ректорът на НАТФИЗ. 

За него преподавателката му е образец на педагог - отдадена на каузата за създаване на хора, които не се предават и не предават другите.

Покойният проф. д-р Иван Зънзов също е сред възпитаниците на Янакиева. Бил ѝ ученик в Чирпан, където започнал нейният стаж като учител. Още първата година филоложката станала известна след доклад по случай годишнина на Пейо Яворов.

"Вие направихте чудо", възхитил се Атанас Крачолов, братът на големия поет. Забелязал я и директорът на местната банка.

"Първоначално си помислих, че е баща или близък на ученик, но се оказа, че ме е харесал. Като разбрах намеренията му, започнах да го отбягвам. Бях омъжена, но съпругът ми не бе при мен, тъй като караше стажа си на правист в Пещера", разказва Янакиева.

Банкерът не знаел, че е семейна, и решил да я открадне "по чирпански". Една вечер я изненадал на улицата заедно със свои приятели. В това време се появил Иван Зънзов, който водел отбор съученици.

Момче от неговия лагер, син на милиционер, дори извадило пистолет и стреляло във въздуха. Баща му пък бил в агитката на директора на банката.

В крайна сметка "краденето" на младата жена се провалило. След този случай братът на Яворов помогнал съпругът на Янакиева да се прехвърли в Чирпан. 

"Така запазих семейството си", шегува се учителката.

Тя прекарала 2 г. в Чирпан и се върнала в Пловдив, където я назначили в педагогическото училище. Впоследствие започнала да преподава в английската гимназия. Бързо направила впечатление и ѝ предложили работа в учителския институт. След закриването му отново се върнала в Английската. Там останала над 20 г., възпитавайки поколения.

"От моите родители, които бяха обикновени земеделци от с. Бяга, наследих любовта към всичко родно. Моят баща Трифон ми четеше за славните ни царе, а майка ми Стоянка пееше чудни народни песни", разказва Янакиева.

По думите ѝ именно семейството я научило да се труди. От 10-годишна ходела да бере тютюн в 1 ч през нощта заедно с двамата си братя и сестра.

"Идваха надничари да ни помагат. Татко казваше, че трябва да съм 2 крачки пред тях, за да давам пример", спомня си Янакиева. По 3-4 пъти на ден ѝ руквала кръв от носа, но бащата отсичал - ще ѝ тече и ще ѝ мине.

Бай Трифон бил против дъщеря му да учи в гимназия в Пловдив, искал да отиде в земеделско училище. Даскалите в Бяга безуспешно се опитвали да го убедят, че не бива да се пропилява литературният ѝ талант.

Велика била на 10 г., когато произнесла приветствено слово пред цар Борис III. Монархът пътувал с първия влак от Пловдив до Пещера и спрял в Бяга. Просълзил се, когато малкото момиченце го поздравило с прочувствена реч, написана от директора на местното училище. 

Оттогава на всеки празник Велика декламирала стихотворения. Шашнала учители и съученици, след като научила наизуст поемата "Синайската роза" на Вазов.

В крайна сметка тримата баджанаци на бай Трифон, които били висшисти, успели да го склонят тя да учи в пловдивска гимназия.

Родителят я записал в най-трудната - класическата, надявайки се, че щерка му няма да издържи и ще се прибере на село. Момичето обаче било отличничка.

"Татко прати и двамата ми братя в Пловдив, грижех се за тях, все едно им бях майка", обяснява учителката.

При кандидатстването си във вуз отново трябвало да се пребори с бай Трифон - настоявал да следва медицина. Велика се класирала трета в списъка, но мечтата ѝ била да се занимава с литература. Без знанието на родителите си се явила в Софийския университет (СУ), където я приели славянска филология.

"В началото баща ми не искаше да се примири, ходеше да носи ябълки в Медицинския университет в Пловдив, за да ми запазят мястото. Надяваше се да се откажа от СУ, но не можа да излезе наглава с мен", смее се Янакиева. Като ученичка и студентка е развивала активна обществена дейност. 

На бригада в Димитровград се запознала с Пеньо Пенев. Бил много емоционален, изпадал в крайности, позволявал си грубости, пушел цигара след цигара.

Авторът на "Снаха" Георги Караславов не криел антипатията си към него, тъй като не ходел да му се моли и подмазва.

"Пеньо бе честен, затова имаше много приятели и врагове. Не го разбираха, затова и се самоуби като Маяковски", смята Янакиева. Впоследствие животът я е срещал и с други известни личности. След пенсионирането си учителката създава гражданско движение.

"В полза на образованието". През м.г. инициира 5 кръгли маси в Пловдив на тема "Език свещен на моите деди", организира десетдневка за честването на Левски, концерт от състави по случай обявяването на града за културна столица на Европа през 2019 г.

За преподавателската си работа Янакиева е била отличавана с орден "Кирил и Методий" - I, II и III степен. Носител е на почетния знак на Пловдив и Брацигово. Нейна е и заслугата в родното ѝ с. Бяга да бъде построен параклис на мястото на разрушен манастир от XII в.

"Тя е достойна да носи името си Велика, защото е голям човек. Ако Вазов я познаваше, би я нарекъл една съвременна българка", казва колегата ѝ Данаил Търпоманов.

Източник: в. "24 часа"