По-сериозни обследвания на градската инфраструктура са правени два пъти. И двата - като задължително условие да бъде отпуснат банков заем.

Първият анализ беше извършен преди десет години при Иван Чомаков по примера на град Голдън, САЩ, за да послужи като предхождащ документ за кредита в размер на 50 млн. лв от "Райфайзенбанк". 

Второто изследване е поръчано в следващия мандат, когато администрацията на Славчо Атанасов е водела разговори за 30 млн. лв заем за ремонт на вътрешноквартални улици, но е претърпяла фиаско.

Двата доклада отдавна са покрити с дебел слой прах.
Многобройни са примерите за това, как нахалост се хвърлят публични средства заради липса на ясна и обективна оценка на състоянието на подземните комуникации, както и на координация между институциите.

Пловдив строи по-скъпи улици от магистрали

Беше изтеглен поредният 30-милионен заем. На пръв поглед тези пари са за нова инфраструктура, но всъщност са за декоративно преасфалтиране, без да постигнат нито едно трайно решение за града ни. Реално парите ще бъдат много повече, защото това е заем и заедно с лихвите общината ще върне над 50 милиона лева. Това означава по 4,15 милиона лева за един километър без лихвите, а заедно с тях това прави по 6,9 милиона лева на километър. Това е по-скъпо дори от магистралите.

Общо за тези 30 милиона е предвидено да се ремонтират 7232 метра улици:

- бул. "Шести септември" преасфалтиране на 1 100 метра. Това ще ни струва 5 241 502 лева (с лихвите близо 7,9 милиона лева).
- бул. "Руски" преасфалтиране на 1 430 метра. Сумата е 7 558 790 лева (с лихвите близо 11,4 милиона лева).
- бул. "Северен" преасфалтиране на 2 242 метра, а стойността - 11 431 790 лева ( с лихвите близо 17,2 милиона лева).
- "Коматевско шосе" с дължина 2 460 метра. Предвидено е преасфалтиране на двете платна, подмяна на паважа с асфалт, без разширение на пътя. Цената, която плащаме - 5 744 748 лева (с лихвите близо 8,7 милиона лева). 

Резултатът е, че срещу 30 милиона лева ще получим само скъп асфалт на вече съществуващи улици. Няма да имаме нови градски артерии и няма да имаме по-добра организация на движението.

Вечните ремонти

Случайност е, ако някъде ремонтът издържи повече от две години и отново започва работа на уж вече ремонтирани места. Има поне две обяснения и нито едно от тях не говори в полза на управлението.

Първото е липата на мислене в дългосрочен план. Второто е, че когато партийците имат предимство пред експертите, резултатите няма как да ни харесват.

Всичко това увеличава страшно много разходите за поддръжка на улици. Когато няма сериозно дългосрочно планиране, парите никога няма да ни стигат. 

Пловдивчани са губещи от всичко това, защото парите им изтичат, а улиците са постоянно разбити.

Управляващите остават верни на лошата традиция да търсят бърз ефект със скъп асфалт, чиято дебелина е едва 4 сантиметра, без добра основа и с гаранция от само 2 години. Но търговете се печелят от едни и същи фирми.

Ето само кратък списък на некачествените ремонти:

1. Бул. "Цар Борис III Обединител" беше асфалтиран през 2012 година и само година и половина по-късно старият водопровод изби. Пътят бе отново асфалтиран.

2. Площад "Гроздов пазар" се сдоби с нови тротоари и веднага след ремонта плочките бяха махнати, за да бъдат положени подземни кабели.

3. Пред хотел "Тримонциум" и Пловдивския университет платното на булеварда бе разкопано и повторно асфалтирано. 

4. Бул. "Христо Ботев" бе преасфалтиран в участъка от бул. "Източен" до Бетонния мост. Тази поръчка от 2012 година ни струваше 1, 3 милиона лева без ДДС, заедно с асфалтирането на два участъка от Асеновградско шосе.

5. Надлез "Скобелева майка" трябваше вече да бъде реконструиран, но работата бе принудително спряна, защото се оказа, че проектантите не са предвидили демонтаж на тролейбусната мрежа под надлеза. 

6. Ул. "Петко Д. Петков" бе ремонтирана през 2014 година. Участъкът е дълъг не повече от 700 метра, а струва на пловдивчани близо 1,3 млн.лева. Няколко месеца по-късно плочките по тротоарите вече се клатят, отлепват се и част от тях са начупени. 

7. Бул. "Шести септември" бе асфалтиран отново през 2012 година, а днес вече целият е в кръпки и асфалтовата настилка ще продължава да се руши, въпреки кръпките. 

8. Кръговото движение на Водната палата е образец на разточителство. Заедно с фонтана сумата достига един милион лева. Това са огромни средства, без да дават решение на трафика.

Решенията на "Съюз за Пловдив":

1. Налагане на ред във финансите на Пловдив;

2. Отрязване на т.нар. "приятелски фирми", които усвояват парите на града ни;

3. Безкомпромисен контрол на качеството и спазването на сроковете по договорите;

4. Задължително изготвяне на краткосрочна и дългосрочна стратегия за развитие на Пловдив. Прозрачност и ясни правила;

5. Надпартиен принцип на управление - привличане на експертния потенциал, с който града ни безспорно разполага;

6. Спиране на безразборното теглене на заеми, които вече надхвърлят 80 милиона лева и ще изплащаме до 2027;

7. Край на хаотичната разпродажба на имотите на града ни;

8. Безпристрастна, работеща и ефективна администрация. Лесна и достъпна комуникация със общинските институции;

9. Преглед и ликвидиране на тежките бюрократичните режими на общинско ниво;

10. Дългосрочно предвидима данъчна политика на община Пловдив. Справедливо определяне на таксите без изненади в движение за размера и начина на изчисление на задълженията;

Истината

Пловдив се издържа с постъпленията от данъците и таксите на пловдивчани, разпродажба на малкото вече останали имоти и безразборно теглене на заеми. На всеки кмет единствената му цел е да обезпечи собствения си мандат. 

Но ако не се измъкнем от този порочен кръг, Пловдив ще затъва в нови и нови задължения, като само тези натрупани до момента, ще изплащаме до 2027г, а това неминуемо ще доведе до нов скок в данъците и таксите", категорична е Каназирева.