Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Музика
Личности
Културни
Кино и филми
Други
Кулинарни
| U2 с нов албум, излиза след три дни | ||||||
| ||||||
Албумът представлява коренно преосмисляне на четиридесет песни от богатия каталог на ирландския квартет, хитро представени от "One“ до "40“, информира АП. "Искам да срина стените, които ме държат затворен“, пее Боно в новата "Where the Streets Have No Name“ - текст, който идеално пасва на настоящата музикална концепция. Новата версия на песента е почти неразпознаваема от тази, която групата направи известна през 1987 г. Такъв е и смисълът на упражнението, ръководено от Боно и Едж. "След като отдадем почит към оригиналната версия, всяка песен започва да се отваря за новия автентичен глас на сегашното време“, пише Едж в бележките си към диска. Има както попадения, така и неудачи, но като цяло архитектурата на тези песни е наистина силна, дори и с някои променени текстове. В новата "Vertigo“ има инструменти от Близкия изток, а доминираната от акустична китара "Sunday Bloody Sunday“ звучи по-скоро като изпълнение на живо в кафене, отколкото като хит от концертен подиум. Но и двете парчета все още са великолепни. За някои от песните дори може да се каже, че сега са по-добри. Един от най-ранните хитове на групата – "11 O'Clock Tick Tock“ - е по-плавен, по-бавен и по-чист от оригинала. Новата "The Miracle (Of Joey Ramone)“ е по-добра от тази в "Songs of Innocence". Много от преработките са сравнително простички, като "Cedarwood Road“, "Peace on Earth“, "Bad“ и "I Will Follow“. Повечето от тях са с изчистено звучене, което дава на гласа на Боно малко убежище сред мрачни клавишни и накъсана акустична китара. "Every Breaking Wave“ е кинематографична и сякаш би трябвало да звучи по време на финалните надписи, докато последните кадри от мъчителна драма бавно потъват в мрак. "I Still Haven't Found What I'm Looking For“ получава каубойско настроение и неочаквана кънтри енергия. В "Desire“ Боно извисява фалцет на фона на струнен цимбал и ефектът е хипнотичен. Новата "One“ е малко помрачена от хоров ефект, но това е толкова красива песен, че може да бъде преработена дори като пънк мелодия и пак да блесне. Един от ефектите на албума е, че поставя текстовете на Боно под светлината на прожекторите, правейки думите и образите му по-изразителни. Новата "Ordinary Love“ изпъква като тонова поема, новата "Invisible“ разкрива по-дълбока болка от първоначално изпятата. Някои от нещата не се получават – липсва мрачността на "Red Hill Mining Town". Новата "Beautiful Day“ не е подобрение спрямо оригинала - тя е превърната в криволичещ лаундж, въпреки няколкото чудесни нови реда в текста. В новата "Pride (In the Name of Love)“ гласът на Боно е овладян и укротен, като е изгубил рязкостта и гнева на оригинала. А новата "40“ – въпреки заканата на Боно "Ще изпея нова песен“ - е тромава и пасивна. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 7051 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/1176 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Lidl отваря първия си магазин за нехранителни стоки
10:37 / 23.04.2024
Обмисля се нещо ново за пенсиите у нас
17:30 / 22.04.2024
Отлагат строежа на новия огромен мол на Сточна гара
13:07 / 23.04.2024
Връхлита ни мощна магнитна буря
15:35 / 23.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
