Ясен Петров: Какви празници? Не съм щастлив
- Г-н Петров, с какви чувства напускате Ботев?
- Това е клубът, в който съм израснал и в който ми бе дадена възможност да се развивам като треньор. Вложил съм много труд не само защото става дума за Ботев, а защото това е моята професия и я върша с любов. Единственото, което ми остава, е да благодаря на всички, с които работих в този отбор, включително и на президента Димитър Христолов.
- Все пак той е човекът, който ви изгони, не сте ли му сърдит.
- Ние да не сме в детската градина, та да се сърдим. Отговорът ми на този въпрос е: "Преценка на ръководството".
- След мача с Левски ви обвиниха, че сте оставили на резервната скамейка национала Домакинов, а след мача с Нафтекс, че не сте пуснали Въргов, за когото специално са пристигнали мениджъри от чужбина.
- Без коментар.
- Да ви задам въпроса по друг начин: Работили ли сте някога срещу клуба?
- Каквото и да съм направил, то е било само за доброто на Ботев. Или поне аз така съм смятал. Допускал съм и грешки но не познавам човек, който да не греши. Сега, когато вече не съм в Ботев, не искам да вредя по никакъв начин на клуба. Признателен съм на всички - помощниците ми Кирил Андонов и Васко Василев, на играчите, въобще на тези, които по някакъв начин са били свързани с отбора. Имали сме много тежки, но и доста радостни моменти.
- Кой е бил най-радостният и кой най-тежкият?
- Първо, когато поех отбора. След една негативна серия успяхме да спечелим промоция за "А" група. Радостни моменти имаше и през настоящия шампионат. До четвъртия кръг нямахме точка, но след това взехме от силни отбори. Показахме, че можем да играем добър футбол, че сме колектив, а това е най-важното.
- Пропуснахте тежките моменти?
- Най-тежко ми е в момента, защото съм без работа. Искам да се развивам, да реализирам идеите, които нося в себе си. От три години и половина съм треньор. Сега ми е времето да работя, сърбят ме ръцете.
- Сега накъде?
- Нищо конкретно не мога да кажа. Очаквам предложения. Прибирам се в Пловдив от курс за лиценз "Про". Четвърти семестър съм. Щастлив съм, че ми се дава възможност да обогатявам знанията и футболната си култура. Доволен съм, че през тези три дни общувах с големи имена в професията. Според мен проблемът на българските треньори е в самочувствието Имаме знанията и възможностите, но може би не сме достатъчно защитени и не си знаем правата. След Нова година в Интернет ще има страница на треньорския курс и това е много хубаво, защото информацията ще е още по-достъпна.
- Какво научихте и какво не успяхте за времето като треньор на Локомотив (Сф) и Ботев?
- Най-голямата възможност да се научи занаят е чрез практика. Аз вече пет години съм в професията, първо като помощник, а след това като главен. Материята е необятна и човек винаги може да научи нещо ново. Имам възможност да видя и грешките си. Сега осъзнавам къде съм бъркал, когато бях в Локомотив. След време ще разбера и какви грешки съм допуснал в Ботев.
- Докъде стигат амбициите ви?
- Имам конкретни цели, които съм си поставил. Ако човек няма амбиции, по-добре да не се захваща с каквото и да било. Всеки трябва да се стреми да израства. Треньорският пост е доста ветровит, но аз няма да се предам.
- Как ще отговорите на критиците, според които още не сте готов за треньор?
- Нямам какво да им кажа. Всяко ново предизвикателство ще е тест, в който трябва да се доказвам. Не съществува треньор, който да знае всичко.
- Феновете на Ботев смятат, че мястото в класирането не подхожда на историята и традициите на този клуб. Чака ли го клуба по-добро бъдеще?
- Имам самочувствието, че познавам добре този отбор. Той е съставен почти изцяло от юноши на клуба, няма чужденци и е най-младият тим в "А" група. Смея да твърдя, че Ботев играе приятен футбол. За постигането на резултати е нужно единствено търпение. Във всички мачове от началото на сезона създавахме много голови положения, но ги пропускахме. Преди една година нямахме представител в нито един национален отбор. Нито при младежите, нито при мъжете. Ще съм щастлив, ако тези момчета продължават да се развиват, независимо кой им е треньор. Радостта ми ще бъде истинска.
- В Ботев безспорно има талантливи играчи, но ще успее ли клубът да ги задържи?
- Всички са с дългосрочни договори и мисля, че не е проблем да останат. Друг е въпросът каква е амбицията на всеки от тях. Те трябва да обичат футбола, да дават все повече и повече от себе си и да се подчиняват на колектива.
- Според много хора именно чужденците обаче правят разликата, така че едва ли е предимство липсата на легионери в Ботев?
- Въпрос на клубна политика и възможности. Аз имам особено мнение по въпроса, но не желая да го споделям точно сега.
- Как тогава ще обясните, че успехите на Литекс и ЦСКА бяха постигнати под ръководството на чужди треньори?
- Има обаче и едно приятно изключение - Станимир Стоилов, с когото съм играл заедно, а сега сме в един курс. Успехите му трябва да амбицират останалите български треньори. Да се създаде конкуренция и да се стремим да вървим напред.
- Как ще коментирате успехите на клубните тимове и провала на националния отбор?
- Всеки успех вдига нивото. Трябва да се възползваме от инерцията и да извадим максимума. Моето желание е и националният отбор, и клубовете ни да се представят добре. Това, което направиха Левски, Литекс и ЦСКА, е подвиг, като се имат предвид бюджетите и условията, при които се готвят отборите, които победиха.
- В миналото обаче българските отбори са стигали много по-напред в евротурнирите. Защо сега еуфорията е толкова голяма?
- Само помислете от колко години не сме побеждавали такива големи клубове. Някои от тях са футболни икони.
- Като футболист бяхте от най-техничните. Сега май е достатъчно само да си здрав физически, за да играеш.
- Няма такова нещо. Не обвинявам никого, но само Левски и Литекс направиха коренна промяна в политиката си и обръщат внимание на школите. Помня при какви условия съм играл и тренирал. Сега, като видя същите тези места, ми става мъчно. Разликата е катастрофална. Докато тук всичко се руши и занемарява, в Европа вървят напред. В България също се раждат таланти, но не можем да искаме да станат добри футболисти, докато не започне да им се обръща внимание. Футболът е бизнес и в него всичко се прави с пари.
- Само в базите ли е проблемът?
- Въпросът с мотивацията също е основен проблем.
- По ваше време в Локомотив (Сф) юношите старша възраст станаха шампиони, а след това повечето изчезнаха безследно.
- Клубна политика. Много хора си мислят, че крачката от юношеския до първия отбор е малка, а тя всъщност е огромна. Някои не могат да направят този скок и се давят.
- Къде ще изкарате празниците?
- В Пловдив със семейството.
- Може би само семейството ви е доволно, че оставате без работа. Все пак ще имате повече време за тях?
- Не може да са доволни, след като аз не съм щастлив.
- Толкова много хора ви обвиняват и нападат, а вие дори им благодарите за времето, прекарано с тях. Въпрос на възпитание или на разбиране?
- Така разбирам нещата и не мисля да се променям.
Интервюто е на "7 дни спорт"