ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Химнът на Южна Корея е с изплагиатствана мелодия от българска песен
Автор: Екип Plovdiv24.bg 10:40 / 20.12.2021Коментари (0)2447
©
Любомир Бобевски и Александър Кръстев са авторите на песента.
Обвиненията в плагиатство периодично се появяват по хълмовете на времето. Напоследък като оръжие срещу политически противници. Петър Илиев и Даниела Везиева бяха посочени за преписвачи. Опоскали чужди научни трудове, за да скалъпят свои, пише историкът Росен Тахов в trud.bg

Територия на плагиатството далеч не е само писменото слово. Съществува в изобразителното изкуство и музиката. Малцина знаят например, че когато свири националният химн на Южна Корея, светът слуша мелодията на българска песен.

Пладнешкият обир е извършен през 1948 г. Тогава с президентски декрет е приета песента “Аегука" за химн на новообразуваната Република Корея. “Аегука" е композирана в края на ХIХ век по шотландска мелодия на западни мисионери. В новите реалности обаче нотите са сменени с тези на “Корейска фантазия" от композитора Ан Иктхъ. Той твърди, че през 1935 г. муза кацнала на рамото му и го вдъхновила да сътвори фантазията. Истината е, че е преписал Добруджанската марсилеза.

Любомир Бобевски и Александър Кръстев са авторите на песента.

Нейни автори са поетът Любомир Бобевски и композиторът Александър Кръстев. През 1914 г. двамата решават да възпеят мъката по Южна Добруджа, откъсната от пределите на отечеството след Междусъюзническата война. Бобевски заляга над думите, а Кръстев над нотите. Добруджанската марсилеза става изключително популярна. Тя е единствената българска песен, на която е издигнат паметник. Монументът краси центъра на Каварна.

Плагиатството излиза наяве през 1964 г., когато в Сеул се провежда Третият международен музикален фестивал. На него е поканен и нашият композитор Петър Николов. В кулминацията на високия форум Николов обвинява Ан Иктхъ в кражба на музикална собственост. Няколко южнокорейски колеги подкрепят българина. Ан Иктхъ изпада в ситуацията на Остап Бендер, който първо написал “Я помню чудное мгновенье", а после разбрал, че Пушкин го е изпреварил.

По това време Ан Иктхъ е доайен на южнокорейското музикално изкуство. Композитор и диригент с международна известност, той ръководи Сеулската филхармония, гостува на филхармониите във Виена, Берлин и Рим. Аплодират го, кланят му се, подмазват му се. След резила с кражбата кариерата му рухва. Не може да преживее срама и умира на следната 1965 г. Мелодията на химна обаче не е сменена, дори съпругата му прехвърля авторските права на държавата.

Южнокорейският плагиат е първият случай, когато чужденец посяга на българска интелектуална собственост. Вторият скандал гръмна през 2013 г., когато медиите разгласиха, че унгарският президент Пал Шмит е преписал докторската си дисертация от Николай Георгиев. Тези епизоди са уникати, защото в исторически план ние сме онези, които бъркат в обиталищата на чуждата мисъл. През Възраждането нашите списователи крадат масово, съчиненията им излизат с марките на “побългарявания", “подражания" и “компилации".

Любен Каравелов е посегнал на Хайне, сочи Христо Ботев през 1875 г. Поетът визира “Нова песен", поместена в сп. “Знание" на Каравеловото Дружество за разпространение на полезни знания: “Да промениш само заглавието на някое стихотворение и да изоставиш един или два куплета, защото си не можал да ги преведеш, то не ще да каже, че това стихотворение е плод на твоя талант. То е превод или подражание. Ние казваме това за ползата на “Дружеството", защото жената на Хайне е жива и е чифутка (еврейка), та твърде лесно може да улови кражбата и да глоби крадеца..."

След Освобождението продължава да е в сила правилото “Всичко ми принадлежи, щом не е доказано, че не ми принадлежи!" През 1884 г. Никола Михайловски внася в парламента законопроект с идеята да нормализира нещата. Константин Иречек хроникира: “Защитих законопроекта на Михайловски за литературната собственост, гдето са ограничени годините, през които авторът може да използва своя труд (50). Турците (от тях е взет) не са разбрали французкия текст; там не е дума за автора, ами за неговите heritiers (наследници). Приведох примери за годините от други държави."

Паметникът на Добруджанската марсилеза в центъра на Каварна

Народното събрание не може да реши проблема, защото самото то е символ на плагиатството. На челото на сградата стои лозунгът “Съединението прави силата", откраднат от Белгийския парламент. В това посегателство е закодирана прокобата нашите депутати да са винаги разединени.

Иван Вазов е опоскал Гогол в повестта “Митрофан и Дормидолски", твърди Захари Стоянов през 1882 г. “Аз с презрение се отнесох към това обвинение", спомня си набеденият. Същата година и Вазов става жертва на грозно плагиатство. Някой си Павел Лютов препечатва неговата стихосбирка “Пряпорец и гусла", букурещко издание от 1876 г. Пиратското копие е със заглавие “Народна и стара песнопойка".

Литературният патриарх е разгневен. Под диктовката на поета пловдивският в. “Народний глас" тиражира новината: “Според както навярно се научаваме трудът на г. Вазов се препечатва сега без негово знание. Г. Лютов не само че не е искал позволението му, но дори е и махнал псевдонима Пейчин, под който тогава излезе книжката на г. Вазова. Това не стигало обаче и г. Лютов напечатал на корицата на книжката: препечатванието се забранява, като действителен ступанин на делото. Тая постъпка ни се вижда твърде недобросъвестна. Това е една чиста кражба на частна собственост, която се преследва и наказва от законите на всичките господарства."

Бесен е и Елин Пелин, който е убеден, че Йордан Йовков го е ограбил. На премиерата на “Боряна" скача и вика на съседа по място Добри Немиров: “Хайде бе, тръгвай, не видиш ли, че “Гераците" са обрани напълно!"

През 1927 г. Елин Пелин е сред основателите на българската секция към ПЕН-клуба. Насрочено е тържество, обсъжда се каква да е програмата. Пелинко разказва: “Тъй като ПЕН-клуб е международна организация, едни предлагаха да се четат преводи от големи европейски писатели, други - от български автори, а аз предложих да се четат произведенията на наши плагиатори, тъй като в тях едновременно е застъпено и чуждото, и родното..."


Още по темата: общо новини по темата: 3974
16.12.2022 »
30.09.2022 »
24.09.2022 »
21.09.2022 »
18.07.2022 »
16.07.2022 »
предишна страница [ 1/663 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Април 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Моторни спортове
Катастрофи в България
Лято 2024
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години?
Д-р Гарабед Томасян
Спас Гърневски
Д-р Иван Чомаков
Славчо Атанасов
Иван Тотев
Здравко Димитров
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: