| Почина Чобата! | ||||||
| ||||||
Появи се преди години и стана част от центъра на Пловдив. В съзнанието си го свързвам не с някакъв цялостен образ, а с отделни детайли. Оранжевите от фасовете пръсти, с които поемаше стотинките, с белезникавите устни, с които стискаше картонената чашка с кафе, с особения му начин да гледа някой мач през витрината на бистрото "Рафи“ - застинал, с поглед литнал над подскачащите челюсти на дъвчещите посетители. Вършеше това-онова на търговците, събираше кашони, пренасяше нещо по-леко. Отишъл си е тези дни. Безнекролозен. Безтелефонен. Безпризорен. Почти безтелесен. Немаркиран, сподирян от някой маркиран уличен пес. Чобата. Така му казваха. Лек път, тоя ти тук беше по-лош от кучешкия, но за разлика от всички нас ти бе Свободен Човек... |
Още новини от Новини от Пловдив:
