Ремонтът на емблематичната сграда в подбалканския град, който приключи преди броени дни, бе изпълнен по силата на договор, сключен между Министерството на културата и Община Сопот. В рамките на изпълнението на проекта бе извършен цялостен ремонт на покривната конструкция на музея с пренареждане и подмяна на счупените керемиди, направена бе и нова шпакловка на стените и таваните в помещенията, като те бяха и пребоядисани, фасадата на сградата също бе изцяло освежена и обновена. Извършена бе също така и обработка, консервация и импрегниране на всички дървени части и повърхности в къщата светиня.
"По покрива на родната къща на Иван Вазов не бяха извършвани ремонтни дейности от години, а това доведе и до течове в помещенията на музея. Затова и не може да не ни радва това, че с подкрепата от Община Сопот и с осигуреното финансиране от страна на Министерството на културата бяха извършени всички тези консервационни и реставрационни дейности, които бяха наистина неотложни и необходими, а резултатът днес е, че този основен ремонт наистина промени облика на къща музей "Иван Вазов" и сега се готвим да посрещаме още повече посетители в родния дом на народния поет", отбеляза Стефан Филчев, директор на къща музей ,,Иван Вазов" в гр. Сопот.
Необходимите средства за ремонта на къща музей ,,Иван Вазов" в гр. Сопот бяха осигурени в рамките на Програмата на Министерството на културата за финансиране на консервационно-реставрационни дейности по недвижими културни ценности през 2016 година.
Припомняме, че през месец юли 2015 г., когато гр. Сопот бе домакин на националните тържества, посветени на 165-тата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, в родния град на писателя отбелязаха и 80-годишнината от създаването на къщата музей "Иван Вазов".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот в старата къща на своя род, построена през XVIII в. от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война. През 1920 г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом.
В деня на Вазовия юбилей - 24 октомври 1920 г., е създаден "Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот". Започва и събирането на средства.
Проектът за възстановяване на родния дом на поета е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов въз основа на указания на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра Въла Фетваджиева. През 1920 г. по молба на художника Георги Черкезов, Иван Вазов прави скица на бащиното си огнище, която също е използвана за възстановяването му.
През 1930 г. италианският професор по български език и литература в Римския университет Енрико Дамиани посещава Сопот, придружен от писателя Николай Райнов, като двамата препоръчват да се побърза с възстановяването на Вазовия дом. Строежът на къщата започва през 1931 г.
Вътрешната уредба на дома е направена под ръководството на директора на Етнографския музей в София - Ст. Л. Костов, и на основа на сведения на Вазовите братя и Въла Вазова-Фетваджиева.
Като източник за възстановка на интериора е ползвано и Вазовото творчество, особено "Под игото". В една от стаите на къщата по идея на Ст. Л. Костов Етнографският музей в София възстановява Бръснарницата на Хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от разказа "Хаджи Ахил" и повестта му "Чичовци".
На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва водосвет, слово произнася проф. Михаил Арнаудов.
"Днешното тържество, освещение е първо по рода си в културната история на България.
Да беше доживял сам Вазов днешното тържество, той би трепнал от умиление и би ни приветствал като драги гости на тоя мил и тих дом. Виждам лицата от оня кръг, който ни излага с великолепен хумор авторът. Нищо от силно и почувстваното, дълбоко преживяното в младини не му е избегнало и той го е предал в незабравими видения.
Литературното дело на Вазова отразява един цялостен и здрав мироглед, който трябва да се насажда в душите, да оплодява мислите и чувствата на новите поколения. И днес ние трябва отново да си дадем тържествен обет да тачим заветите на Вазов и да служим на род и отечество в духа на неговата национална идеология!" Това е част от изключително вълнуващото слово на проф. Михаил Арнаудов при освещаването на музея на Иван Вазов в Сопот на 6 юни 1935 г.
Цар Борис III също държи реч пред възстановената родна къща на поета, реже лентата и я обявява за открита.
През 1964 г. къщата музей "Иван Вазов" в Сопот е обявена за паметник на културата oт национално значение. По случай 120-годишнината от рождението на народния поет - на 8 юли 1970 г., е открита и експозиция за жизнения му и творчески път в построената до родния му дом сграда. Къщата музей "Иван Вазов" в Сопот носи атмосферата на възрожденската епоха със своя неповторим колорит, лъхащ от багрите на сопотските черги и китеници, тъкани от сръчните ръце на Вазовата майка - Съба Вазова.
Тук, в кухнята с огнището около софрата, се е събирало многолюдното Вазово семейство.
На преклонна възраст в цикъла "Под Амбарица" на своята лебедова песен - стихосбирката "Люлека ми замириса" /1919 г./, Иван Вазов посвещава на родния си дом няколко поетични творби.
Къща музей "Иван Вазов" в гр. Сопот от десетилетия е свято място за всеки родолюбец, тя е истински храм на българщината, място за поклонение пред безсмъртното творчество на Патриарха на българската литература.
"Всички ние не само трябва да се гордеем като българи с Вазов, но и няма как да бъдем българи без Иван Вазов, защото неговото творчество е в основата и на българската идентичност. Наш дълг е да не забравяме за величието на този наистина голям българин, длъжни сме и да съхраним паметта за неговото величаво дело и да я пренесем към идните поколения", каза министърът на културата Вежди Рашидов на 5 февруари 2015 г. при откриването на впечатляващата експозиция "Обичаният Вазов" в Галерия "Средец" на Министерството на културата, с която започнаха честванията в национален мащаб на 165-годишнината от рождението на народния поет.