Павликяни са по името на апостол Павел! В посланието си до филипяните апостолът описва събития, които всъщност са се случили във Филипополис! Първите християни са покръстени от апостол Павел и назначения от него първи епископ апостол Ерм - покровителя на Пловдив. Когато е настъпил разколът в християнската църква, православните с огън и меч са унищожавали тези, които са се отказвали да признаят православната "реформа" на християнската църква, обявявайки ги за езичници! От онези мрачни братоубийствени времена е така наречената "Червена църква" край Перущица, днес жалка останка от руини. Все пак са оцелели тези най-първи християнско общини, които са били сравнително отдалечени от Филипополис, както е случаят с тези в Калояново, Секирово и т.н. А с кръстоносните походи са приели католическото направление в християнската вяра, защото от "православните" са видяли само насилие, кървави убийства и опожарени тлеещи домове. Това е истината, Агнец! Не познаваш достатъчно дълбоко какво се е случило тогава в онези страшни времена. Със своята "реформа" православните са подменили Светата Троица(била е Божествената Мъдрост, Божествената Сила и Божественият Мир)на санскритски известен катоНирвана!)). Подменили са я на Бог Отец, Бог Син и Свети Дух. Православните са въвели канонизирането на светите дейци. За твое сведение, Агнец, Константин Велики и неговата майка Елена са били от първите християни, не са били православни! Десетки години след смъртта им православната църква на Константинопол ги е канонизирала. Константин Велики и неговата майка са почитали старата Света Троица - която е била в основата на всички най-стари религии в света. Затова не пипай павликяните! Те са герои мъченици, устискали вярата си. Наистина при католиците няма икони. Но и при православните няколко века е съществувал така нареченият иконоборчески период. Народът тогава тайно си е пазил иконите. Едва учителят на светите братя Кирил и Методий - Фотий, след избирането му за патриарх на Византия, е узаконил иконите. Иконите не са заслуга на православните , а нагледен пример за компромис с реалността.