Фермер от Пловдивско: До 5 години българските работници ще изчезнат

Проблемът с осигуряване на качествена работна ръка започва все по-силно да натежава на родния бизнес, независимо в коя сфера на икономиката е. В земеделието обаче трудностите по намиране на работници са още по-големи, тъй като специфичните условия на работа не са по вкуса на всеки. Затова кризата ще се задълбочава, прогнозират от бранша, а търсенето на работна ръка зад граница, отдавна не е мираж. 

“През последните години все повече и повече разчитаме на чуждестранна работна ръка. Българите работят, но не искат постоянно, целогодишно да работят. По-голямата част от работниците, които работят в тази оранжерия, са от Украйна.

В последно време започнахме да внасяме работници от Узбекистан, а сега започваме внос и от Непал", разказва пред Агри.БГ Иван Величков, управител на комплекс от 60 дка стоманено-стъклени оранжерии в района на село Ръжево Конаре, Пловдивско. В стопанството там се отглеждат краставици, а 50% от работещите са чужденци. 

Тромавата процедура по внос на работници обаче е в голям ущърб на стопаните, категоричен е Иван Величков. 

“Самата процедура за внос на работна ръка е доста тромава, тъй като не само в сферата на селското стопанство има недостиг на работна ръка, така че по-големите фабрики, по-големите предприятия всичките са се насочили вече към вносна работна ръка и самият процес отнема доста време. Най-малко половин година се чака да дойде даден човек до България и ние трябва да мислим с 6 месеца напред", допълва още той. 

По думите му, ако искат оранжерийният комплекс да продължи да работи, трябва да се внася работна ръка. 

Българските работници пък ежедневно прекарват по 5 часа път в двете посоки, за да стигнат до работното си място, разказва управителят на оранжерия. 

За да е конкурентен и да създаде подходящи условия на живот на чуждите работници, в стопанството на Величкови е изграден и специален кампус, а на наетите се осигурява и безплатна храна. 

“Първоначално започнахме да работим с украински посредници преди войната и когато докарахме хората, решихме, че най-рентабилно ще е да направим къщи, които да са в територията на оранжериите, тъй като така можем най-лесно да ги контролираме и винаги знаем къде са. Знаем, че винаги можем да разчитаме, винаги има хора на територията на оранжерията", допълни Иван Величков. 

Според него в перспектива местните хора съвсем ще изчезнат от земеделската работа. 

“Виждам тук до 5 години само ръководните кадри да са българи и всичко друго да е само вносна работна ръка", прогнозира Величков.