Младата жена била пресрещната в малък квартален парк между улиците "Здравец" и "Студенец", който пресичала всяка сутрин, за да отиде на работа. Тя излизала от дома си в кв. "Кючук Париж" в Пловдив малко след 6 часа, вървяла пеша към близка автогара, откъдето хващала транспорт за хотел в Родопската яка. Там работела като камериерка. Във фаталната сутрин Роза спазила графика си и вероятно около 6,15 часа влязла в парка. Градинката била сборище на клошари, които по цял ден пиели по пейките, а нощем спели в храстите или в близка изоставена сграда. След зверството в нея бил открит биологичен материал от един мъж. Дали е имало и друг, който да я е държал, това също не се знае.

Близо час след като е била убита и оставена да лежи в кръвта си зад храст край една от алеите на парка, оттам преминал съпругът й Митко. Той не подозирал какво се е случило и от храстите не видял трупа на жена си. След това хора от квартала, които разхождали кучетата си, намерили окървавената и полуразсъблечена жена. Тя била намушкана около 30 пъти с нож и с прерязано гърло. Панталоните й били свалени, а личните вещи от дамската чанта разпръснати около нея. Нищо не липсвало - нито портфейлът с парите, нито телефонът. В 7,30 часа градинката вече била отцепена от полиция. Към 9 часа в Първо РУП бил заведен клошарят Янко Шандъков, който признал, че е извършил зверството. 

Месеци по-късно бездомникът, който е вечно пиян, се отрекъл от първоначалните си показания и обвинил полицаите, че са го заплашвали с бухалки, но не са го били. Първоначалният арест и признанията на Шандъков били опровергани от ДНК експертизата. Оказало се, че Янко е пренощувал в същия парк, и то съвсем близо до мястото на убийството, но не е бил той изнасилвачът. В края на декември 2010 г. бездомникът бе пуснат тайно от прокуратурата на свобода с мярка "подписка".

"Той знае кой е убил съпругата ми, но не казва. Яде и пие по пейките. Янко ми каза, че от полицията не са го викали пак за разпити. Не го търсят за нищо, а той с добро няма да каже каквото знае. Прикрива убиеца от години", смята Митко Мачоков. Той често среща из квартала Янко. На няколко пъти дори са разговаряли, но клошарят упорито твърдял: "Не съм аз. Нищо не знам. Нямам представа кой е убил жена ти".

Митко обаче е категоричен, че Шандъков е човекът, който може да отпуши зациклилото разследване. "Той е човекът, който знае какво се е случило на 12 септември 2010 г. с жена ми. Янко може да е видял убийството и сега да мълчи от страх. Няма логика виковете за помощ на съпругата ми да са чути от блока, който е на 200 метра от парка, а от Янко, който е спал на 6-7 метра, да не са чути. И после каква му е логиката - да разбере, че в съседния храст е убита жена, а вместо да извика полиция, да отиде да си купува банички и да пие кафе? Исках да се запозная с разследването, но не ми разрешиха", заяви вдовецът. 

Той е подписал няколко предупредителни протокола да не приближава до Шандъков, защото на няколко пъти го е срещал и поступвал. Преди около две години разследването за смъртта на Роза Мачокова трябваше да бъде поето от екип в София, специализирал се в работата по така нар. "студени досиета".