Виолета Стайкова е родена в Пловдив. Завършва гимназия със засилено изучаване на гръцки език, после продължава образованието си в ПУ, специалност Балканистика. Преди да се посвети на писането, се е занимавала с журналистика, предизборни кампании, бизнес и др. Въпреки трудностите остава в България, където пише, за да вдъхнови читателите си и да им покаже, че именно те са движещата сила на промяната, която всички трепетно очакваме.
На последното за тази година заседание на Общински съвет в община "Родопи" (23 декември), председателят Георги Цанков подари на всички кметове на населени места в общината и общинските съветници по едно копие от романа на Виолета Стайкова "Дъното на Рая".
Ето как младата авторка отговори на въпросите на Plovdiv24.bg.
- Какво означава да бъдеш професионален писател?
- Не знам хората дали разбират самия процес на писането – ако искаш да напишеш хубава книга, трябва да работиш на пълен работен ден. На мен ми отне две години да напиша романа "Дъното на рая“, който явно става за четене – съдя по отзивите на хората, които вече са стигнали до последната страница. Самият процес изисква много труд и концентрация – по принцип добрият писател не се занимава с реклами, постове във Фейсбук, маркетинг, а в България се случва именно това.
- Това не е ли работа на издателствата?
- Такива бяха и моите очаквания. Оказа се, че не е така – издателите вече са само търговци. Те гледат даден продукт дали може да бъде продаден от гледна точна на популярността на автора в социалните мрежи. Но хората не могат да бъдат излъгани по този начин и затова нивото на българската литература е такова.
- Това ли е причината днес всеки блогър да има издадена книга?
- Всеки ден се бълват продукти на добрия маркетинг – те са с малък тираж и наводняват пазара. Така качествената литература изобщо не може да се покаже. За един млад автор, който е написал нещо стойностно, нещата са трудни.
- Как дойде идеята да напишеш "Дъното на рая“?
- Просто ми писна да живея в страна, в която всички мрънкат и нищо не се случва. Затова реших да напиша роман, който описва съвременна България, младите хора, които правят нещо и очертават пътя на промяната. Главната ми героиня ся казва Вяра – това не е случайно. Тя е една модерна млада "кифла“ - едно момиче, което се захваща да промени това, което зависи от нея.
- Надяваш ли се чрез подобен тип роман да промениш нещо у читателите?
- Идеята ми е да ги вдъхновя. Хората трябва полагат усилия вместо само да мърморят, че някой друг им съсипва живота. Ако човек иска да разбере какво може да се направи, може да прочете книгата и накрая да остане с едно приятно чувство, че наистина е така.
- Какъв е правилният път за промяна?
- Действие! В едно интервю Розмари Де Мео казва, че родината трябва да се обича като майка. Добре, кое е това, което трябва да обичаме като майка – територията на която живеем или тази система, която така ние хванала за гушата, че не можем да си вдигнем главата. Затова трябват действия! Само така можем да накараме хората отгоре да помислят за тези отдолу.
- Това ли е причината всички старейшини от Общинския съвет на община "Родопи“ получиха копие от книгата?
- За това специално трябва да благодаря на Георги Цанков, който е председател на общинския съвет. Те си купиха книгата, не съм им я подарявала аз. На въпросната сесия той заяви, че всеки един политик трябва да я прочете тази книга. Ясно е, че системата, в която живеем е свършила и не предлага алтернативи. Нужна е промяна!
- Как ще дойде тази промяна?
- От хората! Тук в България ни е малко трудно да се обединяваме. Нормално е – когато си притиснат и нямаш пари не мислиш за нищо друго! Това е тъжното – икономическите фактори определят духовното. На първо място е физическото оцеляване. Като нямаш какво да ядеш, не можеш да развиваш душата си!
- В резюмето пише, че книгата дава отговор на въпроса "хората или политиците са виновни за мястото, в което живеем“?
- Всички сме взаимно свързани. Ще дам един пример – на мен денят ми е тежък, срещна познат на улицата – напсувам го, той пък си го изкара на някой друг и т.н. Обществото работи така, че никой не е сам за себе си. Нашите действия имат отзвук в хората около нас.
- Как избра заглавието? Къде е раят и ние ли сме дъното му?
- Всички казваме за България, че е рай – от гледна точна на природата. Но от гледна точка на политическия и социалния живот сме на дъното. Няма един човек, който да каже, че тук животът е много хубав.
Цялото интервю на Виолета Стайкова може да гледате в прикаченото видео.