Втори иманярски тунел зейна в Голямата могила в Пловдив

Тази година подновихме разкопките, които започнахме през 2021 г., разказа археологът Любомир Мерджанов, който работи с екипа си на Голямата могила в Пловдив. Тя е част от южния некропол на Филипопол, предаде репортер на Plovdiv24.bg.

“Целта ни е да подходим към централното погребение, за което е издигната могилата", поясни Мерджанов. “В момента сваляме един механичен пласт. Като резултат попаднахме на още един иманярски тунел, или галерия към тунела, която е много интересна. Диаметърът му е над 2 метра.

До момента не ми е известно никъде в България иманярите да са изписвали инициалите си навсякъде в галерията, заедно с една година вътре. Виждат се инициали като Л.М., Г.П., Ж.П., А.М., Ф.К., С.К.Т. и на специално място пръстта е изгладена, мястото е опушено с огън и е изписана годината 1933.

Вътре самата галерия е била осветявана с борина, тъй като открихме парче борина, забито в стената. Като находки открихме и две монети – от 1906 г. и 1925 г., които потвърждават годината като времеви период за направата на тунела", каза Мерджанов. По думите ми, интересното е, че тези находки съвпадат като датировка и с това, което е открито на върха като изкопавания от военните около 20-те години.

Предполага се, че този тунел може да е правен и от войници, също по неизвестна причина. “При такива иманярски тунели има голяма вероятност гробното съоръжение да е ограбено вече. Надяваме се това да не е така, но винаги има такъв вариант", каза още археологът.

Той припомни, че могилата е част от некропол “Гъстите могили", а тя е най-голямата, затова и името и е такова “Голямата могила". Повечето могили са били разрушени още в началото на миналия век. “И за съжаление от тях нямаме много данни. Тази е последната останала", разказа още Любомир Мерджанов. Той разказа още, че миналата година на върха са открили един средновековен комплекс, с църква и 17 погребения около нея.

Църквата е била стенописна. Открити бяха и два интересни оловни печата, които ни дават информация за нови две лица през Средновековието. Едното е Петър монах Ковуклисий, а другото е Василий Харсиенит. И двете лица са свързани с висши духовни среди. Предполага се, че това е част от кореспонденцията на местните свещеници с по-висшестоящите.

Смята се още, че като част от средновековния комплекс наблизо би трябвало да има и средновековно селище, но към момента все още няма данни за такова нещо. “Изследването на района ще продължи. Самият некропол, който е проучван и преди нас, би трябвало да е свързан със сателитно селище на Филипополис, или вилно имение, което е било обитавано от местните тракийски аристократи", каза още археологът Любомир Мерджанов.