Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| В Деня на българската конституция: Пред Plovdiv24.bg говори бивш топ прокурор от Пловдив | ||||||
| ||||||
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет награди Шигарминова с "Почетен знак – първа степен – "Златен“ , за проявен висок професионализъм в работата, безупречно и образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества. В момента Ясенка Шигарминова е адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив. - Г-жо Шигарминова, на 16 април се чества Денят на българската Конституция. С какви чувства посрещате професионалния празник? - Винаги се радвам, когато идва нашият празник, но ми е тъжно за това, че много малко хора се сещат да честитят на хората, които са им помагали в трудни моменти, спасявали са им сериозни материални интереси, предотвратявали са грешки, които могат да им костват много. Забелязах, че и при лекарите е така. Явно двете професии вече не са от най-уважаваните и долюбваните. Иначе аз си уважавам празника, харесвам го, радвам се да се срещна и с колеги. Чувствам се горда от това, че съм завършила Юридическия факултет към Софийския университет и че упражнявам тази професия. - Всички говорят за Конституцията, но може би не всички я познават, а и дали я спазват, според вас? - Дълбоко се съмнявам, че я познават. За спазването – мисля, че изобщо не я спазват. В крайна сметка като има три власти, като има разделение на трите власти, би следвало да има уважение към тези власти, а не изпълнителната власт да се упражнява и всеки път да намира вина в съдебната власт. Законите, които законодателната власт приема, недъгавите закони, мога да кажа, в много случаи, за това, че изпълнителната власт не си върши работата, винаги излиза виновна съдебната власт. Политиците в България забравиха, че има три власти и те са независими една от друга. - Размиха се някак границите. - Не им се иска да има независима съдебна власт. Такова убеждение остава у мен. - Което е много жалко. - Жалко е, защото хората разчитат на съдебната власт накрая. Всеки съдия, прокурор, следовател и адвокатите в работата си сме длъжни, когато упражняваме професията, да я упражняваме съобразно закона. Когато един закон е некачествен, когато изпълнителната власт препятства, например в полицията много пъти не можеш да достигнеш до документи, това пречи. Според мен се пречи на съдебната власт пълноценно да си изпълнява задълженията първо с тези закони, които на парче приема и в много случаи се правят популистки промени, за да се угоди на общественото мнение. Второ – тогава, когато изпълнителната власт се опитва да диктува на съдебната какво да прави. - Като цяло, от ЕС твърдят, че българските закони са добри. - Аз лично не съм с такова впечатление. Един пример ще дам – управляване на лек автомобил след употреба на алкохол или наркотични вещества. Сложиха минимум от 1 до 3 години. Какъв е смисълът? Да не може да се мине към друг вид наказание, не да е лишаване от свобода, а да е пробация, например. И какво – това намали случаите на управляване на лек автомобил след консумация на алкохол или употреба на наркотични вещества ли? Не. Не допринесе. Това е точно популистко: "Ураа, дайте да увеличим наказанието“. Хубаво, увеличаваме наказанието и като го увеличихме наказанието – какво направихме? Нещо превенция? Не. Не се получи желаният ефект. Не се променя закон, за да угодим. Станало тежко пътно-транспортно произшествие, ще го квалифицираме като умишлено, защото той бил пил. За това, че е управлявал пътно превозно средство пил и е причинил смърт по непредпазливост при управление на МПС като е нарушил правилата на движение, си има специален текст. Трябва да изкълчим закона, за да угодим на обществото, защото никой не може да приеме, че това е непредпазливо престъпление. Не става така. Аз имам резерви към определени закони, но и не бива законът да се изтезава, да се опита да се угоди на общественото мнение. Така, според мен, не може да се постигат целите на закона и не може да се постига правосъдие. Има една поговорка: когато общественото мнение влезе през вратата, правото излиза през прозореца. - Тогава опираме до капацитета на законодателя, който приема законите. - Какъв капацитет!? Извинявайте много, ама в едно от народните събрания имаше 9 юристи от 240 депутати! За какъв капацитет говорим? В началото, когато бяха първите избори, в управлението на НДСВ имаше доста юристи и, смея да кажа, много качествени между тях. Сега, не искам да бъдат крайна, но няма капацитет. - 31 години сте била прокурор. Кое беше най-тежкото ви дело, което помните с всички детайли? - Делото за убийството на момиченцето в "Изгрев“ от група роми. Това беше единственото дело, за което поисках смъртна присъда. Най-големият получи смъртна присъда, но тогава премахнаха смъртното наказание и той се размина с 20 години затвор. Още помня делото. - Имало ли е опити през всичките тези години да ви се оказва въздействие по някакъв начин в една или друга посока лично на вас? - Лично на мен – никога. Казвам го съвсем отговорно. То зависи и от човек, как ще се постави. По комунистическо време, аз от 80-та година съм прокурор в Ивайловград, никой не се е опитал. Ако е направен някакъв опит, е останал във въздуха и им е станало ясно, че при мен може да се получи само обратния ефект. - Как успяхте да се съхраните толкова дълго време, три десетилетия, в прокуратурата? - Нямам представа. В крайна сметка, аз си обичам професията. Това исках да работя и това работих. По принуда имаше момент, в който излизах от системата, бях известно време юрисконсулт, после бях на първия конкурс за адвокати 1986 година и бях 7 години адвокат, след това отново се върнах в прокуратурата. Аз си обичам професията. Когато решаваш, трябва да го правиш и по съвест, и с мъдрост. И в съответствие със закона, разбира се. - От ЕС непрекъснато порицават България за корупцията по високите етажи на властта, но реално всички са чисти като сълза. Смятате ли, че и в България някога ще има осъдени политици? - Дълбоко се съмнявам, за съжаление. Помните приватизацията, как наедро, наедро, както на пазара връзки лук все едно продаваха, продадоха заводите. Тогава се създаде и Агенция за следприватизационен контрол, която трябваше да следи дали това, което е поето като ангажимент с договорите за приватизация, ще бъде изпълнено в последствие. Всъщност, това беше една мъртвородена и мъртвоостанала агенция, която не направи нищо. Една колега, която после отиде във Върховна касационна прокуратурата, водеше дело срещу Венцислав Върбанов, доколкото имам спомен. Заведе се дело по реда на член 26 от Гражданско процесуалния кодекс за разваляне на приватизационни сделки. Този текст даваше възможност на прокуратурата да защитава интересите на държавата, завеждайки дела. Набързо се внесе в Народното събрание законопроект, с който този текст беше отменен и прокуратурата вече можеше да завежда дела, свързани с осиновявания, запрещения и т.н., но не и в защита на държавния интерес. Следващото, което пречи, са многото твърдения, че прокуратурата трябва да излезе от съдебната власт и да влезе в изпълнителната. Това ще бъде тотална грешка, защото, когато си подчинен на изпълнителната власт, която трябва да разследваш, ти няма как да я свършиш тази работа. Когато тръгнеш да водиш досъдебно производство срещу един министър, кой трябва да ти даде документите, въз основа, на които да се изгради обвинението да се проверят и т.н.? Изпълнителната власт. Кой има интерес да даде документи, уличаващи го, за да може да се разследва срещу него? Никой. Очаква се един Параграф 22. Искаш полицията да ти разследва, защото отнеха и много правомощия на следователите. Обаче полицията е в изпълнителната власт и тя какво – ще разследва министъра ли? - Тогава безсмислени ли са нашите номинации и участие в Европрокуратурата, кабинета на Кьовеши? - Това е съвсем отделна единица и аз мисля, че, ако нещо се направи, ще се направи там. Но редовият прокурор да успее да внесе обвинителен акт срещу политик и това да издържи в съда – граничи с химера. - А ако се промени начина на избиране на главния прокурор у нас? Може от това донякъде да зависи или...? - Не. Ще изкажа личното си мнение. Навремето главни прокурори бяха хабилитирани личности, известни, с положение, с авторитет: Иван Вачков, Костадин Лютов, Васил Мръчков, Борис Велчев. После някои хора решиха, че прокуратурата трябва да бъде подкопана и се назначиха хора, които да свършат тази работа. Такова ми е мнението и за г-н Цацаров, и за сегашния Иван Гешев. Това не са хора, които са подходящи за главни прокурори. От ниво председател на Окръжен съд да го сложиш на Прокуратура - друга част от съдебната система, която дълбоко не познаваш, да я ръководиш и управляваш, някак си не беше правилно за мен и не беше целесъобразно. - Може би сега гледаме последствията от тези действия. - О, да! - Никой не опровергава твърдението, че прокуратурата се използва като "бухалка“ срещу спонсори на политически опонент. Има много примери в тази посока. - В Пловдив такова нещо не се забелязва, но в София забелязахме някои неща. Има ли друга държава, в която да се влиза в Президентството като в "Столипиново“ и да се размахват палки и т.н.? Къде се е чуло и видяло това? Преминаха се всякакви граници. - Но пък има случай, в който бивш министър-председател е арестуван по разпореждане на служебен вътрешен министър. В България. - Това го видяхме също. Но всъщност, те си направиха лоша услуга с това арестуване, защото само го направиха по-популярен и нищо друго не направиха. Не може да не си подготвен с обвинение, с доказателства и прочее. Това си е чисто показване на мускули и нищо не се постигна. - Какво трябва, според вас, да се направи, за да се изчисти името на институцията прокуратура? - Хората не познават работата на прокурорите. От първия ден на упражняването на тази професия, разбрах, че българинът априоре приема, че е абсолютно невинен и всичко, което се случи, различно от неговото мнение, значи се е случило, защото някой друг е дал пари или е ходатайствал или нещо друго. Българинът не вярва, че някога той може да е сбъркал в нещо. По граждански дела, ако спечели, той казва: "Спечелих делото, защото бях прав“, ако загуби – другата страна е платила. Трябва да се познават законите, трябва да познават работата на институцията. Разпространява се, че се взимат пари, но като питаш някой да покаже на кого, казва: "Аз на никой не съм дал.“. Тогава защо приказваш така? Това, че нещо не се е случило така, както човек си мисли, че трябва да се случи, не значи, че прокурорът е корумпиран и че не си е свършил работата по закон. Навремето, когато бях в Ивайловград, 80-те години, хората като влизаха в кабинета ми, си събуваха обувките отвън. Институцията имаше авторитет. Сега се подкопава авторитета на институцията от Министерство на вътрешните работи. - Защо? - Казват "Ние ги хващаме, вие ги пускате“. Аз пък мога да кажа, че те, когато ги хващат, заличават следи, волно или неволно. След като закриха средното училище за полицаи, в полицията влизат момчета, които имат огромно желание да работят, но не са подготвени. Когато се отиде на едно местопроизшествие – пипа се, ходи се, вдига се оттук и оттам, заличават се следи и прочее. После казват: ама вие нищо не осъдихте. Ами то без доказателства тази работа не става, нали? За авторитета прокурорите също трябва да се борят и да отстояват. - За да има уважение към институцията, може би още в ученическите години трябва да се работи сред децата. - Точно така. Аз приветствам това, което сега се прави – срещите на прокурорите и съдиите с гимназисти, за да видят, че това не е лесна работа. Да знаят за какво става въпрос. От малки трябва да го знаят. - Вече три години практикувате като адвокат и имате три оправдателни присъди на ваши клиенти – нещо, което рядко се случва. За какви казуси става дума? - Едното е за пътно-транспортно произшествие. Знаете, че при тях зависи и от експертното заключение. При обжалването в Апелативния съд се оказа, че първата експертиза не е била изготвена въз основа на обективните находки. Другата беше за разпространение на наркотици, третата – за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Добра новина е, защото хората разбират, че съдът си върши работата съобразно закона и съобразно доказателствата, които се събират. Хората трябва да вярват, че едно дело като стигне в съда не е непременно да завърши с осъдителна присъда. В крайна сметка, съдът преценява сам доказателствата и взима решение. Така че хората трябва да вярват, че има правосъдие, че законът се прилага правилно и в съответствие със събраните доказателства. Без доказателства нищо не може да се направи. Това че предполагаме, че някой е виновен или си мислим, че е той, съвсем не означава, че съдът ще го приеме, защото съдът не може на предположения да се произнесе. Като говорим за професията – мъчно ми стана в началото, когато започнах като адвокат. Мислех, че ще идват, защото ме познават, работила съм в прокуратурата. Знаете ли за какво идваха? - Не. За какво? - Хора, които си имат адвокати, без да ми казват, че си имат, идваха при мен и ми носеха листчета от техните адвокати с номера на преписки и на дела, за да съм ходатайствала на колегите. Изключително обидно. Аз няма да си развалям отношенията с колеги, с които съм работила повече от 30 години, заради клиент. Това трябва да е ясно на всеки. Адвокатът не е човекът, който ходатайства и разнася плика с пари. Адвокатът е този, който също работи по закон. - Във вашия професионален път винаги сте работили в областта на наказателните дела, това е най-тежкото направление. Как компенсирате емоционалното и психическото натоварване? Как се разтоварвата? - Пътувам. Последно бях в Австралия и Нова Зеландия. Преди това бях в Панама, Коста Рика и Никарагуа. Обичам дългите пътешествия. Човек се запознава с прекрасни хора, защото по по-далечните места ходят хора, които действително имат интерес да видят нещо ново, а не защото е модерна дестинация да я посетят. - Къде ви хареса най-много? - Първата ми далечна дестинация беше Куба. В името на истината, Куба остана в сърцето ми. Всяка дестинация си има красотата и нещо специфично. Например, Нова Зеландия, вървиш като в приказка – зелено, овчици и елени се отглеждат, чист въздух, усмихнати хора, без напрежение и си викаш: "Господи, аз къде съм стъпнал?“. В Латинска Америка пак са такива усмихнати. Гледаш ги – нито са богати, Бог не ги е надарил кой знае с какво, но са топли, обичливи, пъстри. Следващото ми пътуване е до Бразилия. - Пожелавам ви приятно пътешествие и хубав празник! - Благодаря. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Този плод предотвратява появата на рак и подобрява храносмилането
12:55 / 19.04.2024
Плодът, който прочиства кръвта от тежки метали
11:43 / 18.04.2024
Законовите права за работа и след пенсиониране
12:51 / 18.04.2024
Училище в Пловдив обяви прием в доста интересни паралелки
18:05 / 18.04.2024
Пациент изуми в Пловдив ендокринолог с нивото на кръвната си захар
15:12 / 19.04.2024
Участничка от "Фермата" се разходи из приказен Пловдив
19:41 / 18.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
