Съдът отхвърли претенциите на Мюсюлманското вероизповедание за 4 имота в Пловдив

Апелативният съд в Пловдив отхвърли като неоснователни предявените искове от Мюсюлманското вероизповедание за собственост и владение върху четири недвижими имота в Пловдив, става ясно от решение на съда от 20.06.2023 г., предаде репортер на Plovdiv24.bg.

Това са Чифте баня, старото турско училище на бул.“Цар Борис Трети Освободител“, част от турското гробище и паркинга на съда.

Съдът е обсъдил обстойно и изчерпателно наведените твърдения и доводи от ищеца и е изложил подробни аргументи относно неоснователността им. Обсъдени са посочените от ищеца актове Привременните правила на Княз Александър Батенберг, Временните правила на Княз Фердинанд и Устав 1919 на Цар Борис III, като са изложени съображения от историческа и правна гледна точка. Неоснователни са доводите за нормативен характер на тези актове, тъй като съгласно Конституция на Българското Княжество от 1879 г., в сила до 06.12.1947 г., /отм./, държавата е наследствена конституционна монархия с народно представителство, а не абсолютна монархия, съгласно тезата на жалбоподателя. Уставът от 1919 г. не е приет от Народното събрание и няма характера на закон, подлежащ на утвърждаване, и няма характер на нормативен акт – чрез него се постига промулгация на предвидените в закона актове. Той е вътрешно-ведомствен акт, насочен към ограничен кръг субекти, не обвързва трети за устава лица, и не е задължителен за тях.

Следователно Община Пловдив не е обвързана от този устав и няма задължение за спазването на неговите разпоредби, а още по-малко – за предаване на собствеността върху притежавани от нея имоти, което правилно е било преценено от първоинстанционния съд. Неоснователно се поддържа, че след като Правилата и Устава са утвърдени, то на ищеца е признато по силата на закон правото на собственост върху вакъфите и правото на владение върху тях – липсва разпоредба, която изрично да постановява, че собствеността върху "вакъфски“ или други имоти автоматично се придобива от Мюсюлманското изповедание или някоя вероизповедна община.

Необосновано се поддържа, че щом джамиите и месджида са духовни институци, същите представляват "джамийски имоти“ и за това не само те, но и всички останали недвижими имоти са собственост на Мюсюлманското вероизповедание.

Твърдението, че турските гробища представляват вакъфски имот, съгласно Берлинския договор от 1878 г., е необосновано и липсват доказателства за това, поради което не следва да се разглежда. Според приложените устави за духовното 6 устройство и управление на мюсюлманите в България (Царство България) вероизповедната община е юридическо лице, и има право да притежава движими и недвижими имоти, но това не обосновава извод, че всички имоти, които са били ползвани някога от тези общности, стават собственост на вероизповедните общини по силата на закона.

Към настоящия момент владението е изгубено, а давността – прекъсната.

Не се установява процесните имоти да са имали качеството на "вакъфски“ – липсват писмени актова като вакъфнаме, или доказателства те са да били включени в списъка на всички вакъфски имоти, който е следвало да се изготви от Главния мюфтия. Имотите нямат статут на "вакъвски“ и поради обстоятелството, че са принадлежали на физически лица, не са били за религиозни и благотворителни цели, и не са били предадени от държавата или държавен /общински орган. Дори да са били отредени за верски нужди, това не би направило ищеца собственик, а ползвател на имотите. Неоснователно се поддържа изтекла придобивна давност - представени са доказателства, че Община Пловдив манифестира собствеността си върху тези имоти и отблъсква предполагаемото владение на други лица, представени са актове за общинска собственост, пише още в мотивите на съда.

По изложените съображения предявените искове са били изцяло отхвърлени  и от Апелативния съд.

Съдът осъжда Мюсюлманското вероизповедание да заплати на Община Пловдив и разноските по делото, в размер на 43 200 лв, с начислен ДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок.