Момичето обаче не е от Пловдив, всеки ден пътува от село Караджово. 

"Няма редовни автобуси до село, ходя до съседно село, родителите ме забират. Картата за път излиза доста пари", сподели тя. В семейството й са общо 4 деца. Тя е най-голямата. На учителите в селото е коствало цяла година, за да пречупят мисленето на родителите й и да я пуснат да продължи образованието си в Пловдив, а не да свърши като млада булка. 

Все пак Руска е категорична, че желанието за това е лично нейно. 

"Децата на моята възраст смятат, че трябва да минеш през училище, защото някой те кара. Идват на училище, само за да видят родителите им, че правят нещо. Харчат парите си по магазините за разни глупости, а аз моите си ги давам за книги. 

Аз самата избрах да уча. Избрах да съм част от различните, избрах да следвам своя път. Родителите ми не искаха. С тях се преборих трудно. Сега давам всичко от себе си. Те не са завършили средно образование и не знаят, че там е много трудно. Мислят, че "6" е само цифра, а за мен е минаване през целия учебник. "

Младата амбициозна дама вече има и първи планове за бъдещето си, мечтае да следва медицина или право.

10-класникът Данчо също е добър пример. Учи за сладкар, получил е лесно подкрепата на родителите си. И Веси, която в момента е в 12 клас, ще става сладкар, по думите й в училище върви добре. 

"Добра съм в професията. В класа само аз съм ромка, но моите съученици ми се радват и не го приемат за кой знае какво", споделя момичето. 

"Младите хора са толерантни, не се делят на етноси, възрастните са тези, които го правят и насаждат нетолерантност. В ученическата среда децата нямат проблеми", коментира Красимира Благоева - директор в ОУ "Васил Левски" в село Караджово. "Ние учителите нямаме ученици от различни етноси, а с различни възможности. Тези стипендии няма как да отиват за нещо друго, защото могат да се ползват и ще се ползват само от мотивирани деца. А нашата задача е да мотивираме техните родители."

Петя Димитрова от Център "Амалипе", подкрепяща идеята за 30 евро стипендия, пък бе категорична, че парите са необходими, защото в България няма такова понятие като равен старт, а средствата ще дадат възможност на децата да продължат образованието си по съвестен начин. 

"За мен бе повече от непонятна силата и ентусиазмът, с които голяма част от обществото се хвърли да коментира тези 30 евро. Никой обаче не се сети да коментира, че зад тези пари стоят морални ангажименти. Стипендията е един от пътищата, по който тези деца могат да променят бъдещето си и не знам защо тя разгоря такава дискусия в обществото, при условие, че не е единствената стипендия, която дава възможност на родителите за допълнително финансова помощ".