Припомняме, че през 2012 г. кметът Иван Тотев заяви пред наш репортер, че ще лобира пред тогава културния министър Вежди Рашидов за изпращането на комисия от Министерството на културата тук на мястото, която да приеме работата на археолозите, работещи няколко години на обекта, и да даде своето становище трябва ли или не да продължат археологическите разкопки, финансирани на 100% от собственика на терена Димитър Георгиев. Оттогава обаче отговор на министерството така и не е получен.
Сагата с Археологическите разкопки на Трихълмието продължава вече над 6 години. Петзвезден хотел, заведения, магазини, градинки и атракции, сред които 55-метрова кула, която с висящ мост да свърже тепето, бяха сред началните идеи на частния инвеститор Димитър Георгиев, въодушевено приети в началото на 2007 г. от тогавашната градска управа начело с Иван Чомаков. Пролетта на 2010 г. областният управител Иван Тотев категорично заяви, че няма да допусне амбициите за пловдивска "Айфелова кула" и съпътстващо високо строителство да закрият тепето. Кулата беше "отрязана", падна и общата височина.
Припомняме също, че по време на разкопките в южното подножие на Трихълмието пловдивски археолози попаднаха на първия античен храм на Филипопол, какъвто досега не е откриван. За съществуването му знаехме само от изображенията по филипополските монети, каза Жени Танкова, която ръководеше проекта.
Теренът се проучва от октомври 2007 г. Появилите се впечатляващи находки с изображения на божества накараха археолозите да мислят за съществуването на езически храм. Най-интересна е мраморната глава на бог Митра - индоперсийско божество, влязло в Римския пантеон през I век и олицетворяващо слънцето.
Две римски бани са сред находки в южното подножие на Стария град до Понеделник пазара. Едната е съвсем запазена, а другата е наполовина разрушена. Има и интересна мозайка, около 40 квадратни метра, открити са и многобройни парчета от глинени съдове.
Екипът от археолози предвиждаше до 4 метра под земята пространството ще бъде урбанизирано, всички крепостни стени, мозайки, части от улици и сгради да бъдат реставрирани и аранжирани на мястото, където са открити, а подвижните - в обособеното парково пространство и специална туристическа зала. Тази експозиционно-археологическа зона по естествен начин трябваше да продължи сега съществуващият археологически подлез и мястото да се превърне в трети основен вход към Стария град.