Психиатър от Пловдив: Коронавирусът е средство за медицински фашизъм по света

Автор: Екип Plovdiv24.bg
Коментари (1)
10:51 / 22.02.2021
19779
Академик проф. д-р Дроздстой Стоянов е специалист по психиатрия. Наричан е "детето-чудо", защото само на 15 г. успява да завърши три средни образования - руски дипломатически лицей, английска гимназия и средно общообразователно училище. В края на 2013 г. става най-младият професор, само на 33 години, а през 2015 г. вече е и най-младият академик в историята на българската наука - на 35 години. Специализирал е в университетите в Питсбърг в САЩ, в Оксфорд и Централен Лангшир в Обединеното кралство, както и в Базел (Швейцария). Има частен кабинет в Пловдив и преподава в Медицински университет - Пловдив. Ето какво каза пред "България днес".

- Г-н Стоянов, как сте със здравето?

- Човешкото здраве има множество измерения. Те освен биологичното включват психологическо и социално благополучие. Така че биологично съм здрав и в момента не мисля, че имам причини за безпокойствие за себе си или за околните. В психосоциално и културно отношение смятам, че както лично аз, така и по-близкото ми обкръжение, включително и международните ми контакти, са в катастрофално състояние.

- Споменахте думата "безпокойство". Само преди дни се заговори за трета вълна на коронавируса у нас. Това как ще се отрази на психиката на българина, дори да не е в апокалиптичните мащаби, които се прогнозират?

- То вече се отразява. Ако вие се опитате да се разходите - безцелно, само за да наблюдавате хората наоколо, ще забележите извън твърденията на коронолозите, както обичам да ги наричам, че хората са отчуждени, избягват останалите, а комуникацията и целите им са безкрайно обеднели, особено на образованите хора. Избягват да се поддържат отношения дори с близки приятели. Физическото разстояние, независимо дали е метър и половина или два, се е превърнало в тежко психическо отстояние. Мога да кажа, че това дълбоко прониква, дори против желанието на един човек. Когато срещнем група от хора, се опитваме да ги заобиколим или да минем по-бързо през тях. Аз лично съм скептично настроен към всички мерки. Но въпреки това го правя.

- Скептично сте настроен, защото не работят или не са подходящи?

- Не са настроени спрямо всички възможни щети, които могат да настъпят в смисъл на психологическо и социално благополучие на хората. Тоест не са настроени спрямо хората, а са еднозначни, едностранчиви и крайни.

- Без тях положението няма ли да е по-зле?

- Със сигурност ще е по-зле. Нашето семейство включително го преживя, имам предвид в широкия смисъл на думата - родителско семейство, една смърт, неадекватно лечение на хронично заболяване и две средно тежки боледувания от коронавирус. Никой не спори, че без тях ще е зле. Въпросът не е в тяхното наличие, а в настройването им. Дори психолозите в началото на ХХ век, когато формулирали своите въпросници, са използвали отговори от "да" и "не". В момента почти не можете да намерите психологически въпросник, който да не е с от 5 до 7 степени на съгласие с твърдението. Същото и в отношението към мерките - кога, къде, в какъв обем и какви мерки се вземат за балансиране на последствията.

- Казвате, че отчуждението дълбоко е проникнало в нас, дори и да не желаем да е така. Когато един ден пандемията приключи, ще продължим ли да бъдем отчуждени и казано другояче - "да имаме едно наум"?

- Този въпрос ми беше зададен през април миналата година - т.нар. първи локдаун, който за мен се отличаваше с удивителен мащаб на недомислие. Имам предвид градинките, парковете, планините. Това бяха безпрецедентни медицински некомпетентности. Няма вариант, в който какъвто и да било вирус да се задържи върху метална повърхност или дървена пейка. Тогава казах, че ако всичко приключи до юни месец, ще се оправим и ще се върнем към изходно положение. Станаха 12 месеца. Имам самочувствието на човек, който е узрял да бъде самокритичен. И мога да ви кажа, че сбърках тогава. Не бях прав. Връщането на нормалната комуникация от жестомимиката, през провеждането на събития от частен и публичен характер над 30 души и се завърши с пътуването - всички тези ритуали на модерното и постмодерното общество за мен ще останат трайно отпечатани от коронавируса. Но как точно, не мога да ви отговоря.

- Засилва се употребата на термина "ковид умора". Не като симптом на болестта, а като пренасищането на съзнанието с новини за заразата и промяната на начина ни на живот. Бихте ли го обяснили?

- Има такава умора и отново ще говоря от първо лице, единствено число. Не е страшно само това, че се променя начинът на живот. Страшно е това, че тази промяна няма ясни граници. А човекът се нуждае от сигурност. Постоянното повтаряне на този проблем във всичките му възможни и твърде противоречиви измерения води до умора. Пренасищането започва да притъпява сетивата на отделния човек за значимите неща - неща, каквито са любовта, сплотеността, лоялността, общественият прогрес, предизвикателствата... Всичко това сякаш тотално беше заместено, включително и в моя живот, в разговори "за" и "против" ваксините, училищата, носенето на ръкавици в магазините. Този проблем по един тоталитарен начин проникна в цялото публично говорене.

- Какво имате предвид под тоталитарен?

- Тоталитарният режим е онзи, който е използван като еталон за намесата в личния живот на хората чрез средствата за масова комуникация, такъв е режимът на националсоциалистите. Вероятно знаете, че министърът на пропагандата Гьобелс е контролирал изключително съдържанието на всички печатни медии, можел е от кабинета си да контролира радиопредаванията и други. Представете си го така - по същия начин, по който Гьобелс е можел да инфилтрира с многократно изопачени и изкривени и подредени по конкретен избирателен начин съвкупности от истини, псевдоистини и неистини, по същия начин в момента действат диригентите на коронакризата в света, без да съм конспиративист.

Ако няма диригенти за избухването на кризата, то поне има такива за темата с ваксините. Тези диригенти по същия удивително сходен начин диктуват нашето съществуване. Целият друг дневен ред на човека е заменен от едно-единствено нещо.Тогава е била идеологията, а в момента е нещо, което можем да обобщим като биовласт - медицински фашизъм в световен мащаб. И за да съм точен, ще обясня какво означава - това е всяка форма на представяне на противоречива информация като крайна, безспорна и безусловна и използването й за налагането на дневния ред и контрол над обществото.

- На преден план сега са ваксините. Каква е вашата позиция?

- Аз лично съм ваксиниран. Моето отношение е междинно. Някои хора отказват да се ваксинират, а други ги чакат като коледни промоции. Вярвам, че има смисъл да се вземат подобни мерки срещу такова инфекциозно заболяване. Но мисля, че няма да бъде достатъчно ефективно на фона на появяващите се нови щамове. Ако не са ваксинирани 75% от населението, а по-малко, както се очертава при нас и в много други страни, това ще доведе само до предпоставки за мутация.

- Този сценарий не ни ли вкарва в една безкрайност?

- Да. Това е безкрайна спирала. Просто първо трябва да боравите добре със страховете на хората. Смъртните случаи са безспорни факти, но представени по подходящ начин, те могат да поддържат страха на хората за стотици години. Другият механизъм е на пълното противопоставяне на хората "за" и "против", на принципа "Разделяй и владей". Докато това обществено е разделено на пропагандиращи да си стоиш вкъщи като затворник и да бродиш навън като сянка, колкото да отидеш да се ваксинираш, и други хора, които проповядват доста безотговорен сценарий да си живеем живота все едно нищо не се случва, ще живее и коронавирусната проблематика. Страх и противопоставяне - това е угодно на политиците в цял свят. Тази идеологически стерилна форма на тоталитаризъм потенциално е с безкраен срок на годност.

- Защо заведенията са толкова важни? Защо са толкова обсъждана тема? Не икономически, а психологически да внесем яснота.

- Мекият локдаун, който беше наложен през ноември, е такъв, че до някаква степен те оставя да работиш, можеш да почиваш в хотел и децата да са на детска градина. Дотук нищо лошо. Проблемът в дългосрочен план е липсата на буфер между задълженията у дома и в работата. Функцията на заведението е да изиграе ролята на буфер между двете. Да можеш за един час да отидеш да хапнеш и пийнеш. Да платиш парите, които си изкарал, не за сметки и данъци. Хората имат нужда да отпушат, казано на разговорен език.

Виж коментарите (1)

Още по темата (17024):
09.04.2024 Лекар: Ако една майка откаже имунизация – това значи 4000 деца с възможност да се разболеят от коклюш
09.04.2024 Доц. Атанас Мангъров: Ваксините, които са в Националния имунизационен календар, да бъдат правени
08.04.2024 Проф. Ива Христова разясни за коклюша и стремглавото му разпространение
08.04.2024 Съдът оправда Костадин Костадинов
08.04.2024 Д-р Бацелова: Първите симптоми са като при лека настинка! Никакво
самолечение!
08.04.2024 Костадин Костадинов се изправя пред съда заради COVID-19
Още новини от Новини от Пловдив:
Депутат от Пловдив напуска политиката: За да си ефективен трябва ...
Най-скъпите квартали в Пловдив, чиито цени надвишават 1 500 евро/...
Трети ден част от Гребната база в Пловдив е недостъпна заради авт...
Заплатата е 3000 лева, но няма желаещи: Училище в Пловдив единств...
Емблематична фигура за Пловдив стана почетен гражданин на града
Хиляди рози разцъфтяха по булевардите в Пловдив, кошници и саксии...


Виж още:


За връзка с нас:
тел.: 0700 45 024
novini@plovdiv24.bg

Екип

©2004 - 2018 Медия груп 24 ООД.
Plovdiv24.bg mobile - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени).