На 16 април отбелязваме Деня на Конституцията и професионалния празник на българските юристи – дата, която ни връща към приемането на Търновската конституция през 1879 г. Тази година обаче честваме и друг значим юбилей – 35 години от приемането на действащата Конституция на Република България на 12 юли 1991 г. По този повод Plovdiv24.bg разговаря с проф. д-р Христо Паунов - изтъкнат конституционалист и общественик, преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет, за устойчивостта на основния закон, неотдавнашните промени в него и политическата ситуация, в която страната ни посреща предстоящите предсрочни парламентарни избори на 19 април 2026 г.

- Професор Паунов, първо честито за академичната длъжност "професор" по Конституционно право, на която бяхте избран само преди броени дни. Какво означава да посветиш живота си на науката?

- Благодаря Ви! Да посветиш живота си на науката означава преди всичко постоянство - в търсенето на истината, в усъвършенстването на знанието и в предаването му на следващите поколения. Това не е еднократен акт, а дълъг процес, изпълнен както с удовлетворение, така и с отговорност, а понякога и с горчивина. В област като конституционното право науката не е абстракция - тя е пряко свързана с функционирането на държавата, с правата на гражданите и с принципите на правовата държава. Затова посвещаването на науката означава и ангажимент към обществото - да допринасяш за по-доброто разбиране и развитие на неговите основни ценности.

- Колко голяма е крачката между теорията и практиката във Вашата професионална област?

- Крачката между теорията и практиката в конституционното право не е толкова голяма, колкото често изглежда. Теорията дава рамката - принципите, концепциите и тълкуванията, които очертават границите на правото. Практиката, от своя страна, изпитва тези идеи в реални условия и показва тяхната устойчивост и приложимост. В идеалния случай между двете съществува постоянен диалог - съдебната практика (особено тази на Конституционния съд) и институциите често се опират на научните разработки, а науката се развива, като анализира реалните казуси и предизвикателства. В този смисъл ролята на юриста, особено на преподавателя и изследователя, е да бъде мост между теорията и практиката, така че правото да остане живо и адекватно на обществено-политическите процеси.

- Проф. Паунов, тази година отбелязваме 35 години от приемането на Конституцията от 1991 г. Как оценявате нейната роля през тези над три десетилетия преход и развитие на българската демокрация?

- Конституцията е общественият договор, който ни обединява. Конституцията на Република България от 1991 г. играе изключително важна стабилизираща роля в обществено-политическия живот на страната. Към днешна дата тя е втората по продължителност на действие конституция в нашата история след Търновската конституция. Нейната основна заслуга е, че осигури мирния преход към демокрация, утвърди разделението на властите и гарантира основните права и свободи на гражданите. Разбира се, никой основен закон не е съвършен и през годините тя претърпя редица изменения, свързани със съдебната власт, интеграцията ни в Европейския съюз, но и продиктувани от конюнктурни политически подбуди. Въпреки критиките, които често чуваме, основният закон доказа своята устойчивост и продължава да бъде фундаментът на правовата държава в България.

- Споменахте измененията. В края на 2023 г. станахме свидетели на промени в Конституцията, голяма част от които впоследствие бяха отменени от Конституционния съд. Какъв урок трябва да извлечем от този институционален сблъсък?

- Този случай е показателен за това колко внимателно трябва да се подхожда към промените в основния закон. Измененията от декември 2023 г., приети с гласовете на тогавашното мнозинство, имаха амбициозната цел да реформират съдебната система и да въведат нови правила, като например възможността лица с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители и министри, сформиране на служебното правителство по нов начин, въвеждането на принципа за непрекъснатост в работата на парламента и др. С Решение № 13 на Конституционния съд от юли 2024 г. част от тези текстове бяха обявени за противоконституционни, а това трябва да ни напомня един основен принцип: Конституцията не бива да се променя конюнктурно, под натиска на моментни политически интереси. Урокът е, че всяка конституционна реформа изисква широк обществен и професионален консенсус, задълбочен дебат и стриктно спазване на процедурите, предвидени в самия основен закон.

- На 19 април 2026 г. предстоят осмите предсрочни парламентарни избори от 2021 г. насам. Доколко Конституцията носи вина за тази нестабилност, както твърдят някои политици?

- Категорично не споделям тезата, че Конституцията е виновна за политическата криза. Основният закон предоставя рамката, правилата на играта. Когато играчите - в случая политическите партии - не могат да намерят общ език, да формират стабилни мнозинства и да излъчат редовно правителство, проблемът не е в правилата, а в политическата култура и липсата на диалог. Видяхме как правителството на Росен Желязков подаде оставка в края на 2025 г. след масови протести, видяхме и безпрецедентната оставка на президента Румен Радев през януари 2026 г., довела до това г-жа Илияна Йотова да стане първата жена президент на България. Конституцията предвижда механизми за изход от различни ситуации, включително чрез служебни правителства и предсрочни избори. Т

news pic 2
я функционира като защитна мрежа, но не може да замести политическата воля за управление.

- Предстоящите избори се очертават като изключително оспорвани, особено с появата на новата коалиция "Прогресивна България". Какви са очакванията Ви за 52-рото Народно събрание от конституционна гледна точка?

- Социологическите проучвания показват парламент, в който вероятно ще влязат пет или шест политически формации. Появата на "Прогресивна България" несъмнено променя електоралната картина и създава нова динамика спрямо традиционните партии като ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, Възраждане и ДПС-НН.

От конституционна гледна точка, основното предизвикателство пред 52-рото Народно събрание ще бъде съставянето на редовно правителство. Фрагментацията на парламента изисква коалиционна култура, каквато за съжаление все още липсва. Надявам се, че след тези поредни избори политическите лидери ще осъзнаят отговорността си пред суверена. В противен случай рискуваме да влезем в поредната спирала от избори, което ерозира доверието в самите демократични институции.

- Как се роди инициативата за съвместното издаване на Конституцията на Република България от Вас, като омбудсман на ПУ, и Студентския съвет, и каква е нейната основна цел?

- Инициативата възникна от общото ни убеждение, че правната култура трябва да се изгражда сред всички студенти в университета, а не да остава само в рамките на Юридическия факултет. Съвместно със Студентския съвет на Пловдивския университет си поставихме за цел да направим Конституцията на Република България по-достъпна и близка до студентите от всички специалности. Това издание, което ние разпространяваме безплатно, е посветено на 65-годишнината на ПУ "Паисий Хилендарски“ и 35-годишнината от приемането на Конституцията. То не е просто отпечатване на основния закон - то е символ на активната роля на академичната общност в защитата на правата, свободите и демократичните ценности. Чрез него искаме да насърчим младите хора да познават своите права и отговорности и да бъдат по-ангажирани граждани.

- Какво си пожелавате по повод Деня на Конституцията – 16 април, който, доколкото знам, е и Ваш рожден ден?

- Лично на себе си пожелавам здраве и нови професионални и житейски вдъхновения. На колегите юристи пожелавам да бъдат смели и безкомпромисни защитници на правото и справедливостта. Тяхната роля е ключова за функционирането на правовата държава. На всички български граждани пожелавам да познават и да отстояват своите конституционни права. Нека помним, че демокрацията не е даденост, а процес, който изисква ежедневното ни участие. Нека на предстоящите избори на 19 април гласуваме разумно и отговорно, защото чрез нашия вот ние вдъхваме живот на Конституцията и определяме бъдещето на България.