Показва коментари на Ludmila Ilieva

а на Mariana Fusova и Мариана Иванова с цялото ми уважение, ще им преведа един цитат от книгата "Пророкът" от Джубран Халил Джубран, не се притеснявайте това не е сектанска литература :))), авторът е писател и художник от ливански произход, живял и творил в САЩ, та ето какво пише той по отношение на децата: А една жена с детенце на ръце продума: — Кажи ни нещо за Децата. А той й рече: — Вашите деца не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат. Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън. Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.

като малки харесвахте ли Пипи дългото чорапче, Емил от Льонеберя, Гумения Тарзан ("Гумения Тарзан" от Оле Лунд Киркегор, книга която горещо препоръчвам на всички родители и учители)... и куп други детски герои, те НЕ обичаха особено да ходят на училище, но бяха любопитни и опознаваха света чрез правенето на бели, чрез игрите с приятели...и се отнасяха подобаващо към използващите назидателен тон, който е най-глупавото и комплексарско нещо. Ние спряхме да четем на децата приказки, внушихме им, че няма нищо по-важно от парите и че успеха е само в притежанието им, а всички знаем кои в нашата страна са успешни и как стават такива, как показахте на децата които назидавате, че образованието е важно, къде те видяха резултатите от него, не бъдете лицемери, кога посочихте за пример някой скромен начетен човек в разговорите си, всяко време е различно, дори да грешат, дори не всички ученици ясно да съзнават какво искат, нека протестират вие какво губите от това, неразбирам, ако сте се загрижили за децата давайте добър пример!!!

Всеки съди от своя житейски опит, аз не обичах да ходя на училище и в гимназията имах една година в която изпитвах нужда да си "почивам" всеки четвъртък, като просто не отивах, което не ми попречи да завърша с отличие, защото обичах да чета и имах не лоша обща култура, после завърших Софийския университет и учех точно по времето на стачките 1997 г., като свидел и участник мога да кажа, че мотивите на студентите макар и при една доста различна обстановка от сегашната, в която идеализма все още донякъде беше на мода, не бяха особено различни: по време на сесия малко различни емоции... :), кой би отказал, да дърпаш контейнери пред колите, да вървиш пеша по цариградско, да се прегръщаш с някой състудент пред парламента докато скачате на "Кой не скача е червен!", да блокираш пътища..., не без чувство за срам си спомням как един баща ни молеше да го пуснем, защото отива в болницата при жена си, която скоро е родила и трябва да занесе някакви консумативи, но не блокираното си е блокирано за всички... и разбира се накрая да си в ролята на употребения, което не е никак малък урок за в бъдеще, така че всичко има своя смисъл, дори само като опит! Преди 10 години станах учител и 4 години преподавах в една мъжка гимназия, да трудно е да не се озлобиш, да не си кажеш ега ти олигофрените, при условие, че трябва да понесеш множество обиди на разглезени деца, или по скоро на деца, които превръщат в агресия проблемите в семействата си, които понякога когато си повторил едно и също нещо 100 пъти, не доумяваш, защо никой нищо не е разбрал и запомнил! Сега след 6 години виждам, че живота си има свойта логика и тя не винаги е така очевидна, много от тях станаха прекрасни хора, част от тях вече са и родители, а аз все още имам свойте угризения за това, че не съм успяла да бъда наистина добър учител, спомням си че много от възрастните "колеги" вместо да ми помогнат като на млад учител, ме гледаха с възмущение, защото общо взето създавах повече бъркотия с жизнеността на свойте 24 години в училище пълно с момчета :). Та си мисля, че вместо да се упрекваме едни други просто трябва да търсим правилните решения. А и истински добрите ученици са тези, които стават добри хора, имат мечти, и са имали нормално детство, те могат да постигнат всичко и да научат всичко!

Всяка възраст трябва да бъде уважавана, и от позицията на по- възрастни не трябва да омаловажаваме проблемите на децата и учениците, аз съм децата да имат ваканция, била съм и ученичка, била съм и учител, макар от няколко години да не работя в сферата, и да съм преминала през различни други професии, мога да кажа, че не училището учи някой на нещо, училището може да бъде в помощ, за съжаление понякога и във вреда на тези които искат да се учат, а тези които не искат на тях се помага по друг начин не като се намаляват ваканции. Празниците, които предстоят са толкова хубави и ако съвременните семейства намерят сили да ги отпразнуват в спокойствие и любов то това е много по-образователно от ходенето на училище, за съжаление самото общество както често се отбелязва е болно :(... и вместо да критикувате децата, ги обичайте това е пътя, а и повечето дето пишат колко са неграмотни съвременните ученици, се съмнявам да си спомнят кой знае колко от училищния материал :), а за неграмотността, сме виновни всички...!!!