Пловдивски съд намали наказанието на сириец за убийство у нас

Апелативен съд – Пловдив намали от 12 на 10 години наказанието на сирийския гражданин Р. М., осъден за убийството на негов сънародник в Регионален приемателен център – Харманли.

Делото в апелативния съд е образувано по жалба на адвоката на подсъдимия срещу присъдата му, с молба за отмяна и оправдаване.

Сирийският гражданин Р. М. е признат за виновен от Окръжен съд Хасково в това, че на 24.07.2023 г. в Харманли, след скандал, чрез нанасяне на удар с нож в дясната половина на гърба, в областта на лопатката, умишлено умъртвил А. А., сирийски гражданин, за което е осъден на "лишаване от свобода“ за срок от 12 години.

Към датата на извършване на престъплението подсъдимият е бил със статут на кандидат бежанец, а пострадалият бил бежанец с предоставен хуманитарен статут. Последният пристигнал заедно със сестра си в Регионален приемателен център – Харманли през 2023 г. Двамата с подсъдимия се познавали отпреди лагера. След възникнал конфликт, по повод съобщение в група в интернет приложение, двамата се скарали и сбили. Р. М. намушкал с нож в гърба опонента си, който починал от остра кръвозагуба и сърдечна недостатъчност.

Според вещите лица, основните фактори за извършване на деянието са чувството на застрашеност, обида и унижение, вследствие на отправените към подсъдимия публично предизвикателства и нападки.

Основното възражение на защитата е, че подсъдимият не е автор на престъплението.

Пловдивският апелативен съд изцяло споделя изводите на Хасковския окръжен съд, че от събраните доказателства по делото, единственият възможен и категоричен извод е, че именно подсъдимият е автор на деянието.

От заключението на вещите лица се установява, че действията на подсъдимия Р. М. не са осъществени в състояние на физиологичен афект. Същият се е намирал в остра конфликтна ситуация, която застрашавала физическата му неприкосновеност, като по време на конфликтната ситуация той се е чувствал несправедливо нападнат, без състоянието му да достига степента на физиологичен афект.

Подсъдимият е изпитвал и унижение, предвид обстоятелството, че публично са му отправяни забележки, и то от хора, които са се опитвали да доминират в живота на имигрантите. Експертите внимателно са преценили и поведението му непосредствено преди ескалиране на конфликтната ситуация, когато той публично се е извинил, освободил се е от носения от него нож, което от негова страна е било знак за примирие. Всичко това дава основание на Апелативния съд да приеме, че целите на наказанието, могат да бъдат постигнати и с наложено наказание в неговия минимум, а именно 10 години лишаване от свобода.

В този размер то изцяло би отговаряло на критериите за справедливост. Решението на апелативния съд подлежи на обжалване и протест пред ВКС.